"Ние трябва да свикнем, че излизаме от пандемията - ваксини, лекарства, докторите са научиха да лекуват". Тази безоблачна картина нарисува вчера нашият премиер, докато страни с далеч по-лека диагноза предпазливо отлагат "свободната Коледа". Още преди да сме изчакали достатъчно време, за да видим има ли резултат от половинчатия локдаун, Борисов заговори за предсрочно отваряне на детските градини и ясли, а здравните власти ни заливат с добри новини. Какви са фактите?
1. Случаите паднаха под 600 на 100 000 души
Това беше първата добра новина, обявена миналата седмица от здравния министър и главния здравен инспектор, няколко дни след началото на локдауна. За две седмици имаме намаление със 7.1% на заболяемостта спрямо предходните две, каза и днес доц. Кунчев. Той обаче предупреди, че това са твърде крехки тенденции.
България в момента има 560.3 случая на 100 000 души население и отново си връща 10-ото място сред 31 държави в ЕС/ЕИП и Великобритания, след като миналата седмица за кратко бе 11-а, показва статистиката на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. Картината към 6 декември по области обаче показва, че на много места ситуацията е далеч от нормализиране. Над критичния праг от 600 на 100 000 остават Кюстендил (934 на 100 000), Габрово (823), Ямбол (766), Варна (739), Бургас (720), Русе (715), Стара Загора (710), Сливен (660), София (657), Перник (638), Враца (616). Единствено Кърджали е извън червената зона със 117 на 100 000 (в червена зона са областите с повече от 120 случая на 100 000 души население за изминалите 14 дни).
2. Имаме рекорд от 16 028 излекувани за една седмица
"Това е един от рекордите, които постигаме като брой излекувани пациенти, което означава, че колегите в лечебните заведения се справят все по-успешно", заяви днес на правителственото заседание здравният министър проф. Костадин Ангелов. Излекувани обаче не означава излекувани на практика. Възможно е дори да не означава лекувани. Всеки с положителен PCR тест за COVID-19 автоматично попада в графата "излекуван", след като минат 14 дни от положителния му резултат. Това може да са хора, които изобщо не са контактували със системата извън тестването.
3. Смъртността, за която премиерът не говори
Смъртността у нас продължава да бъде в пъти по-висока от отчитаната в почти всички европейски страни, но за нея премиерът никога не говори. В момента не водим по този черен показател само защото в Словения нещата рязко се влошиха. У нас за последните 14 дни смъртните случаи са 27.7 на 100 000, в Словения са 28.7, и само в още три страни са над 20. Нидерландия има 4.4 смъртни случая на 100 000 и въпреки това смята да се откаже от отваряне за Коледа. Ние не просто не се подобряваме, а се влошаваме - през седмицата 23-29 ноември загубихме 929 души, а през първата седмица на локдауна (30 ноември - 6 декември) жертвите бяха 980. Това е над два пъти повече от смъртните случаи в първата седмица на ноември. Въпреки това този факт се подминава в последните дни, когато се говори, че има основание за разхлабване на мерките. За сравнение, днес високата смъртност в Германия бе акцент в изявлението на канцлера Ангела Меркел, която видимо афектирана заяви, че броят на смъртните случаи е недопустимо висок. Смъртността в Германия обаче е няколко пъти по-ниска от нашата - 6.2 на 100 000.
4. На предпоследно място сме по тестове в ЕС
България прави най-малко тестове в ЕС след Полша, като вместо да се увеличават тестовете намаляват, тъй че доколко нашата статистика отразява реалната картина не може да се каже. Последната статистика за тестовете на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията е за седмицата 23-29 ноември. Според нея у нас се правят 750 теста на 100 000 души население. Само в Полша са по-малко - 705, а за повечето страни вече е норма да се правят повече от 1000 теста на 100 000.
5. Делът на положителните тестове намалява
Делът на положителните тестове намалява - от 40 на 37.5%, и това е друга изтъквана положителна новина. И тук обаче България се отличава в Европа. Само в Полша този дял е по-висок от нашия, а в страни като Германия, Франция, Испания, Великобритания той в момента е около и под 10%.
6. Натискът върху здравната система намалява
В последните дни болнични директори от София говорят за намален натиск над системата. Повикванията в Спешна помощ например са спаднали от 600 на 380-400 на смяна, съобщи говорителят на столичния център Катя Сунгарска.
На национално ниво обаче хоспитализациите не намаляват, а в понеделник достигнаха рекордното ниво от 7000 души. Към 6 декември НЗОК отчита дори 7535 легла, заети с COVID пациенти. Сравнено с 29 ноември, системата на касата показва, че в София хоспитализациите също се увеличават - от 1677 на 1799 пациенти с COVID-19. Факт е, че в "Пирогов" пациентите намаляват, макар и само с осем души - от 341 на 333. Но се увеличават в почти всички други болници, които поемат потока от болни в столицата. В "Св. Анна" пациентите с коронавирус се увеличават от 171 на 191, в "Токуда" - от 130 на 154, в "Александровска" - от 71 на 78, във ВМА - от 143 на 155, в МВР-болница - от 110 на 124.
В критично натоварени болници в страната като МБАЛ-Шумен локдаунът не донесе и глътка въздух - там при капацитет от 415 легла, пациентите с COVID-19 се увеличиха от 228 на 249 за седмица. В малки населени места лечебните заведения работят на предела на възможностите си. Само в последните дни сигнали за проблеми идват от Елхово, Карлово, Свищов.
Продължава да бъде изключително висок броят на медиците, които се заразяват с COVID-19. Във вторник системата отчете над 150 нови случая сред тях, в сряда - още 164. В много COVID отделения грижите за 20-30 болни са поверени на един човек, който е на края на силите си.
Системата като цяло не дава признаци за нормализация - продължаваме да губим всеки ден млади хора без данни за съпътстващи заболявания, а едно предписание за 10-дневна карантина стига до получателя си на 19-ия ден.
