След като преди две седмици властите зарязаха всички ваксинационни планове и фази, а от три дни - и по-сериозните противоепидемични мерки, стана ясно, че съдбата на заразяващите се е проблем главно на самите тях.

Със сина ми първо се записахме при личните лекари, но доста бързо се разбра, че и това няма да ни осигури заветните инжекции в близките седмици. Затова когато чухме, че навръх националния празник от 9 часа в Софиямед ще има свободна ваксинация, и двамата бяхме там още в 8. 

В двора на болницата имаше поне сто души, застанахме чинно зад последния и зачакахме. След 20 минути осъзнахме, че някъде далеч напред една жена раздава листчета с номерца. На мен ми дадоха 143. Никой не знаеше с колко ваксини разполага екипът. 

Към 9 и нещо от вратата с надпис с Кабинет Ваксини №13 излезе медицинско лице и ни уведоми, че ваксините са 130. Записалите се вече бяхме над 160. Някои си тръгнаха, появиха се други и обстановката започна да се изнервя. 

Още малко по-късно се появи човек от охраната на болницата, който нареди първите 20 да влязат и да чакат пред кабинет 13. Влязоха поне 30. След още малко част от тях бяха изведени да чакат отвън, а сред опашката възникнаха вълнения, че са влезли хора без номера, или може би с фалшиви - спонтанното импровизирано следствие не можа да установи. 

Заговори се на висок тон, за малко щеше да се стигне и до бой - защото някой отишъл до тоалетната, друг не чул, че го викат, а трети и четвърти се възползвали и влезли без номерца. 

Слава Богу, към 11 ч. въпросът беше решен с помощта на медицинския персонал, който разпечата и дори наряза на листчета не толкова лесни за подправяне номера, а един човек от опашката пое ангажимента да ги раздаде срещу предишните. Последният отпечатан номер беше 143 - моят. Някои дни човек просто има късмет. Междувременно друго медицинско лице върна надеждата и на тези с по-големите числа, като обяви, че ваксините са 150. Но допълнителни номерца не бяха отпечатани. Раздадоха ни да попълним и декларациите за съгласие. 

Оттам нататък беше по-лесно: през 20-30 минути охраната викаше по 10 души, и странно — винаги от десетте поне двама липсваха, а понякога и повече. От влезлите също не всички получаваха доза - някои се оказаха с алергии. Затова и моят ред дойде още към 16 ч. - ако всички се бяха явили, можеше да откараме до среднощ. 

Вътре в кабинета ваксините поставяше една сестра, друга (или може лекарка)  разпитваше за алергии и попълваше документацията. Предупреждават: 12 часа без яйца, ядки, алкохол и душ. Но това е обичайно за ваксинациите. Когато пред входа вече бяха останали десетина души, се появи и тв екип (Нова ТВ) за репортаж за зелените коридори. Ако бяха дошли към 11 ч., можеше да им се получи по-интересно. 

След десет седмици ще трябва да повторим акцията. Вече знаем, че за организирането на масови ваксинационни кампании на държавата не може да се разчита много. Все пак добре, че не ни карат сами да си намираме ваксините и сами да си ги бием. Засега.

Това е Марко Тотев. Той имаше добри намерения. На 20 отиде да се ваксинира, за да пази околните и себе си от COVID...