Нощните клубове работят, няма ограничения за излизане, магазините са пълни с клиенти. Статистически погледнато, рискът от заразяване в най-многолюдната страна на света е минимален: в официалните данни се съобщава за по-малко от 10 нови зарази на ден, които се регистрират основно при хора, завърнали се с вируса от чужбина, обобщава Дойче веле.
Като изключим задължителното мерене на температурата на влизане в ресторантите, държавните институции, банките и болниците, всичко друго изглежда като съвсем нормален начин на живот: моловете, ресторантите и фитнес-залите отново работят, училищата и университетите са пълни с ученици и студенти.
На входовете на заведенията посетителите трябва да показват и т.нар. здравен код. Генерира го специално приложение, което подрежда риска от зараза в три категории: зелен, жълт и червен код. От началото на пандемията този код се ползва навсякъде в Китай. Без въпросното приложение и без зелен код за нисък риск от зараза придвижването в Китай е почти невъзможно. В същото време приложението дава на властите още една възможност да следят кой кога и къде ходи.
Ако въпреки всичко това някъде бъдат регистрирани повече нови инфекции, това незабавно води до спешни мерки: масово тестване на стотици хиляди и дори милиони хора в рамките на броени дни, а съответните градове биват изолирани от останалата част на страната.
В диктатура като Китай всичко това е възможно
Масово тестване и стриктно проследяване на веригите на зараза: това са основните инструменти на китайските власти в борбата срещу коронавируса. А при осъществяването на тези мерки не се жалят нито пари и усилия, нито персонал. Към това трябва да прибавим и добре охраняваните граници на страната, които практически са напълно затворени.
Решаващ е също така фактът, че в диктатура като Китай личните права и свободи и защитата на личните данни на практика не играят никаква роля. Властите изработват дигитални профили на всички хора, използват данните от камерите за видеонаблюдение и не са длъжни да се съобразяват с принципите на правовата държава. И за разлика от Европа, в Китай не се водят никакви обществени дебати - нито за налаганите мерки, нито за корените на пандемията.
