Президентът Румен Радев наложи вето върху част от Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от 44-то Народно събрание на 10 октомври 2018 г., съобщава президентският прессекретариат.
Справедливостта и честността на приватизационния процес обяснимо са във фокуса на обществото, защото чрез този процес в частни ръце преминават блага, създадени с труда на много поколения. Поради това законовите правила трябва ясно и точно да регулират разпореждането с държавната собственост, пише в съобщението.
С приетия закон се създава възможност за скрита приватизация на дружества от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, твърди президентът..
Президентът налагал вето с разбирането, че е недопустимо правната уредба да се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес.
Ето и пълният текст на мотивите:
МОТИВИ
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, ПРИЕТ ОТ 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 10.10.2018 г.
Уважаеми народни представители,
Общественият интерес изисква разпореждането с държавно или общинско имущество да се подчинява на ясни правила, които да го охраняват във всички случаи. Това се отнася с още по-голяма сила за правилата, по които се осъществява приватизацията на такова имущество. Въпреки направената в мотивите за приемането на закона заявка, че няма да се променя по същество досегашната концепция на законодателя, новите правила засягат основни елементи и принципи за правата на държавата в търговски дружества и за приватизацията.
С § 1, т. 2 от Закона за изменение на Закона за държавната собственост (ЗИ ЗДС) се премахва забраната за апортиране на имоти и вещи - собственост на търговски дружества, включени в Приложение № 1 „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Освен това с § 4 се предвижда възможност за апортиране на имоти и вещи, които не са обособени части от дружества по Приложение № 1, в търговски дружества с държавно или общинско участие.
Посочените разпоредби от ЗИ ЗДС противоречат на целта на забранителния списък, а именно - да не се приватизират без решение на Народното събрание дружества, които имат структуроопределящо значение за икономиката или висока обществена и социална значимост. Апортът има транслативен ефект и предметът на апорта става собственост на дружеството, в което той е направен, без апортиращият да получи насрещно плащане. Когато апортът се прави в дружество, което не е в забранителния списък, няма пречка впоследствие това дружество да бъде приватизирано заедно с апортираните имоти и вещи на дружеството от забранителния списък. По този начин се създава законова възможност за скрита безплатна приватизация на дружества от забранителния списък чрез апортиране на техни имоти и вещи. Нещо повече, с § 1, т. 2 се отменя общата забрана за апортиране на имоти и вещи на дружества от забранителния списък, а с § 4 се създава специално правило, изискващо решение на Министерския съвет само при апорт на необособени части от тях. По отношение на другите видове апорт, например на обособени части, право на ползване, право на строеж, патент, право на вземания, приетият закон не съдържа никакви специални правила. Това дава възможност такива апорти да бъдат извършвани и без решение на Министерския съвет.
Приетият § 3 от ЗИ ЗДС премахва един важен правен способ за защита на държавния интерес, когато търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие учредяват или участват с парична или непарична вноска в търговски дружества, чийто капитал не е тяхна собственост. Отнема се възможността в тази хипотеза направилите апорт търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да имат блокираща квота при вземане на решения за изменение на устава или на дружествения договор, за увеличаване и намаляване на капитала, за сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон, за извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непаричната вноска, както и за преобразуване и прекратяване на дружеството. Това правило ще рефлектира и върху търговските дружества от забранителния списък, които няма да могат да се противопоставят на взимането на решения за отчуждаване на апортираното от тях имущество в полза на трети лица. Така се създава още по-реална опасност за скрита приватизация по отношение на дружества, които би трябвало да подлежат на приватизация само след решение на Народното събрание.
Справедливостта и честността на приватизационния процес обяснимо са във фокуса на обществото, защото чрез този процес в частни ръце преминават блага, създадени с труда на много поколения. В настоящия момент, когато останалите за приватизация обекти са малко, се увеличава интересът към търговските дружества от забранителния списък. Затова не мога да остана безучастен, когато уредбата за тях се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес.
Уважаеми народни представители,
По изложените мотиви и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, т. 2, § 3 и § 4 от Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет на 10.10.2018 г.
