През последното десетилетие българите показват по-спокойно отношение към управлението в сравнение с по-ранния период след демократичните промени. Това констатира анализ на агенция "Галъп", оповестен днес. Изводите са направени на база на социологически данни, регистрирани през последните 30 години.
"През цялото време – и през 90-те и след това – парламент и правителство са с ниски нива на доверие. И все пак, като че ли, във второто десетилетие на XXI век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре и по-стабилно, отколкото в първото. Разбира се, сравнението между различни мандати трябва да е внимателно – доколкото в различните периоди често има несъпоставим дневен ред. Върховите стойности на непопулярност на правителството остават назад в 90-те (стойности на доверие под 10% и на недоверие – над 80%) с кризата при правителството на Виденов, както и „ефекта на махалото“ след това – с моментни стойности от близо 70% доверие в правителството. (...) Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията се случи само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на Националното движение „Симеон Втори“", са казва в анализа.
По традиция в масовото съзнание президентът е харесван, отбелязва "Галъп". Изключение бил мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална надежда бил посрещнат Петър Стоянов.
Текущите данни за 2019 г. пък сочат 23% доверие и 67% недоверие в парламента. Правителството е малко по-харесвано като институция, но негативните оценки (62%) отново надвишават позитивните (29%). Президентът пък се ползва с 56% одобрение и 30% неодобрение.
