Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет си намери повод да предизвика поредна проверка на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Той е недолюбван от статуквото в съдебната система и в чест конфликт с него. От месеци се говори, че се готви процедура по отстраняването му от поста. В момента срещу него тече проверка на антикорупционната комисия.
След двучасов спор днес Висшият съдебен съвет реши, че Инспекторатът към съвета трябва да извърши проверка на проверката, която Панов възложи на делата за мерките за неотклонение на бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), пише lex.bg.
Като основа за решението си колегията посочи текст от Закона за съдебната власт, според който инспекторатът "извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите“.
Решението беше взето със 7 на 6 гласа, като срещу изпращането на казуса в инспектората гласуваха самият Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска, Цветинка Пашкунова, Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев.
Повод за него стана писмо от 11 съдии от АСНС, които след като Панов разпореди да бъдат проверени делата за мерките на Иванчева и Петрова, поискаха становище от ВСС дали с проверката Панов им оказва натиск и дали отношението му към спецсъда е тенденциозно. Това накара колегията преди дни да поиска от апелативните спецсъдии да кажат нарушена ли е била всъщност независимостта им с тази проверка. В сряда те са провели общо събрание, на което са решили да отговорят на кадровиците по следния начин: "Не твърдим и в становището си не сме твърдели, че е нарушена независимостта ни (изводима от понятието "проверка за независимост" по чл. 175к, ал. 3, ЗСВ)". Като повтарят искането си ВСС да вземе становище дали е проявена тенденциозност към тях и дали проверката, разпоредена от Панов, е правомерна и допустима.
Именно този отговор на самите магистрати беше причината, поради която почти всички членове на Съдийската колегия днес заявиха, че те нямат правомощие да се произнесат по писмото им, тъй като единствената хипотеза, при която биха могли да се намесят е, ако е накърнена независимостта на съда. Те обаче се разделиха в това дали трябва да оставят писмото от АСНС без разглеждане, или да го приемат за сведение и да го препратят на инспектората. Предложението казусът да отиде в инспектората беше на представляващия Боян Магдалинчев, който се позова на цитираната по-горе разпоредба, даваща право да бъдат проверени действия, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите.
"От една страна казваме, че нямаме данни за накърняване на независимостта или поне колегите сами казват, че тяхната независимост не е накърнена. А от друга казваме, ама я да направим една проверка дали с действия на председателя на ВКС тя е накърнена. Как стигаме до този абсурден извод да се препрати преписката? Как, с какви доказателствени средства ИВСС ще провери?", попита Олга Керелска.
По едно нещо членовете на колегията бяха единодушни – председателят на ВКС има право да разпорежда проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища.
Драгомир Кояджиков, който откри дискусията, обаче заяви, че е смущаващо, че проверката по мерките на Иванчева и Петрова е назначена, когато предстои АСНС да се произнесе по определението на спецсъда двете да излязат под домашен арест. Като смущаващо той определи и това, че се проверява само едно дело и каза, че досега това се е случвало само по това на бившия кмет на Галиче Ценко Чоков, но пък след като е било приключено.
"Това аз считам, че е форма на натиск от страна ВКС или лично от вас, г-н Панов, по отношение на резултата от произнасянето на апелативните специалиизрани съдии. Защо именно по това дело и по това време?“, попита той.
Кояджиков първи коментира по същество резултатите от проверката на ВКС, извършена лично от председателката на Наказателната колегия Галина Захарова и колегите ѝ Капка Костова и Галина Тонева. Като изрази несъгласието си с изводите им за това, че АСНС е нарушил НПК при произнасянето си по искането на прокуратурата за спиране на изпълнението на определението на първата инстанция за освобождаване на Иванчева и Петрова от ареста. Този въпрос е дискусионен, каза Кояджиков и предложи цялата Наказателна колегия да излезе със становище как трябва да се процедира в такива случаи.
Най-пространно изказване направи Вероника Имова. Тя първо изрази тезата, че проверките, които разпорежда председателят на ВКС, трябва да са по неограничен брой дела, които освен това трябва да са приключили. "Констатациите от проверката, макар и да отговарят на фактическото положение, интерпретацията на фактите, за мен лично е неправилна и излиза извън пределите на проверката, която следва да се извършва единствено и само по организацията по администрирането на делото“, заяви тя. И няколко пъти подчерта, че "индивидуалната проверка само по едно висящо и предстоящо за решаване дело противоречи на принципите на независимо, обективно и безпристрастно провеждане на проверка на организацията на работа на един съд, чиито актове ще подлежат и на касационен контрол". "Направен е опит за намеса в независимостта на съдиите", заключи Имова. Като после допълни, че отговорът на общото събрание на АСНС означава, че съдиите там са устояли на въпросния натиск.
"Рискуваме да се загубим в словоблудство и затова ще ви върна към правото", започна първото си изказване самият Панов. Той посочи, че ЗСВ не прави разлика дали проверка може да се възлага само по приключили дела и дали по много или по едно единствено. И припомни, че при проверката за мярката на Ценко Чоков, за която настоя и главният прокурор Сотир Цацаров, не е имало съмнение, че е накърнена независимостта на АСНС.
"Сега и самите съдии казват, че не е нарушена независимостта им. И няма как да е друго, защото проверката не касае съществото на делото“, каза председателят на ВКС. Той заяви още, че няма правно основание Съдийската колегия да обсъжда правомерна и допустима ли е наредената от него проверка, както иска АСНС, защото не контролира тези негови актове.
Цветинка Пашкунова и Атанаска Дишева подчертаха, че колегията въобще не трябва да обсъжда констатациите от проверката на ВКС в апелативния спецсъд и дали има нарушения на НПК при разглеждането на делата за мерките на Иванчева и Петрова. Като Пашкунова изтъкна, че трите върховни съдийки, които са я извършили, никога не биха изпълнили неправомерна заповед.
"Ако на специализираните съдилищата са правени повече проверки, това не е случайно. Поне по две причини. Първо, АСНС съществува сравнително от скоро и на второ място, както твърдят самите съдии, дейността им е под особен интерес, винаги на фокус – заради предмета на делата, които разглеждат и заради личното качеството на подсъдимите по тях. Само тези две обстоятелства са достатъчни, за да се отговори защо проверките там са повече отколкото в останалите апелативни съдилища", каза Дишева.
И заключи: "Нито има намеса, нито има тенденциозност“. „Това, което се случва днес ми прилича на другарски съд. Той, разбира се, не е нито съд, нито е другарски", заяви тя.
Боян Магдалинчев обаче заяви, че съдиите от АСНС поставят въпроса дали председателят на ВКС не е прескочил своите правомощия. "Има основание за сериозна проверка дали има опит за въздействие върху колегите“, каза той. Но подчерта: "Този въпрос не е от компетентността на Съдийската колегия или на Пленума на ВСС, но е от тази на инспектората. Да приемем писмото за сведение и да изпратим цялата преписка на ИВСС, който да се произнесе налице ли е опит за въздействие върху АСНС".
„Това предложение и евентуалното му упражняване, ми се струва последователна стъпка в един сценарий“, заяви Атанаска Дишева. И продължи: "Ако са чак толкова податливи или страхливи тези съдии, как отстояха на натиска от няколко прокурори, които отправиха към тях призив да не дават преписката на проверяващия екип от ВКС. Защо те не счетоха, че с това действие на прокурорите е накърнена тяхната независимост. За мен това е странно поведение и разбиране за съдийска независимост?“.
Изказването ѝ накара Олга Керелска да предложи и тези действия на прокурорите да бъдат обект на проверка.
