Конституционният съд (КС) отмени текстовете от Закона за медиацията, с които от днес се въвеждаше задължителна медиация по някои дела. Решението е прието с гласовете на 11 съдии, като само Соня Янкулова е на особено мнение.

Законът за медиацията беше променен в началото на 2023 г. Поправките бяха внесени от служебното правителство на Гълъб Донев. Те бяха част от пакета законопроекти, който депутатите трябва да одобрят, за да бъдат изпълнени условията на Плана за възстановяване и устойчивост, по който страната ни очаква да получи евросредства.

В списъка с дела, при които съдът ще може да праща страните на медиация, влизат делбите на вещи, по които има съсобственост, разводите, спорове за родителски права и детска издръжка, разваляне на договори и сделки с цена на иска до 25 000 лв. и др. Процедурата ще се извършва в съдебен център по медиация към съответния съд. Страните по делото могат да посочат избран по общо съгласие медиатор, с когото да работят, иначе ще им го определи съдебният център.

Висшият адвокатски съвет обаче атакува разпоредбите пред Конституционния съд, като твърдяха, че се нарушава правото на достъп до правосъдие и правото на защита.

Всички представени становища и мнения по делото изразяваха разбирането, че поправките не нарушават Конституцията. Задължаването на страните да участват в процедура по медиация не препятства упражняването на правото на достъп до съд, тъй като процедурата е уредена не като предпоставка за допустимост на съдебното производство, а като част от него, при това по начин, който не забавя протичането му, смятат юристите. Освен това законът не задължава страните да постигнат споразумение, а само да се ангажират с първа среща в процедура по медиация, в която могат да участват и техните адвокати. А медиацията е способ за алтернативно безконфликтно разрешаване на спорове, който би помогнал и за разтоварването на съдилищата. 

Европейската директива за медиацията обаче сочи, че тя е доброволна процедура - страните сами отговарят за нея и могат да я организират както пожелаят и да я прекратят по всяко време, посочва в мотивите си КС.

Обръща се и внимание, че законът предвижда, че ако някоя страна не е съгласна на медиация, то накрая за нейна сметка остават таксите и разноските по делото, независимо как приключи то. "Първият проблем, който поставя тази разпоредба, е изцяло концептуален и е свързан с преценката, допустимо ли е от гледна точка на Основния закон неучастието в една процедура, подчинена на принципа на свободната воля, да бъде скрепено с налагане на имуществени санкции, т.е. с елемент на принуда", се казва в решението на КС.

Според конституционните съдии въвеждането на медиация по висящи съдебни дела в рамките на производствата по някои граждански и търговски спорове, не лишава страните от достъп до съд, но на определен етап от процеса препятства (затруднява) пълноценното реализиране на правото им на защита.

КС критикува и избраният от законодателя подход за задължаване на страните в рамките на започналия съдебен процес под страх от имуществена санкция да участват в процедура за извънсъдебно уреждане на отношенията им. Това разкрива вътрешна противоречивост и несъвместимост между поставената от законодателя цел и средството за постигането й, пише КС. "Оспорената законова уредба засяга свободата като общочовешка ценност", пише още в решението.

Конституционният съд отбелязва също така, че изборът на видовете граждански и търговски спорове, за които се предвижда задължителна медиация, не се основава на ясно определени критерии. Също така не почива на никаква разумна аргументация изключването от обхвата на задължителната съдебна медиация на делата, по които страна е държавата или държавно учреждение.

Докладчик по делото беше Красимир Влахов.