Как човек може да се откаже от наследство? Необходимо ли е изрично да се зяяви, какви са процедурите?

М.Т., София

В Закона за наследството (ЗН) има отделна глава, която определя правилата както за приемането, така и за отказ от наследство. Последното става много актуално заради желанието на наследници да не поемат задължения на наследодатели, да нямат проблеми с кредитори.

При отказа от наследство става въпрос за възможността всеки наследник да заяви, че не иска нищо от наследството и по този начин да се отърве от всичките възможни тежести и проблеми, свързани с него. Необходимо е изначално да се знае, че наследството се открива в момента на смъртта. От този момент нататък се поражда действието на приемането или съответно - отказа.

На практика отказа от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване. Той трябва да направи писмено заявление за това до районния съд. Изричният отказ от наследството се заявява пред Райония съд, в района на който е открито наследството. Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице. Ако това е например в гр.София, то компетентният съд ще е Софийски районен съд.

За заявлението има образец. Трябва да има и извършена нотариална заверка на подписа на заявлението от нотариус. Към заявлението се прилагат препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, вносна бележка за платена държавна такса.

Самото заявление до съда се вписва в особена книга, след което се разглежда от съдия.

Не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът на който и да е от тях. В същото време частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници.

Необходимо е да се знае, че отказ, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен. Това означава, че след като един път човек се отрече, няма връщане назад. Например - не може някой наследник да заяви, че се отказва от наследството, ако в него има много задължения, или пък че се отказва само за една година и т.н.

Има и една тънкост в закона, за която трябва да се внимава. В закона за наследството е записано, че "приемане има и винаги, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество". Това означава, че ако някой иска да се откаже от наследството, то в никакъв случай не трябва да прави такова действие - например да си вади удостоверение за наследници, да плаща данъци на имущество от наследствената маса и т.н. В тези случаи ще се приеме, че той е приел наследството. Затова при отказ е най-добре в кратък срок след откриването на наследството да се направи вече посоченото заявление до районния съд.  

Важно е да се знае и още нещо. Според ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Този иск може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него. Макар и труден за реализиране и като възможност, а и във времето този риск и възможност съществуват. Това означава, че в даден момент, но не по-късно от 3 години от отказа, може да се появи кредитор на наследодателя и да поиска да бъде унищожен този отказ, така че той да си получи дължимото.

Само преди дни мнозинството в Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) прие тълкувателно решение, според което отказ от наследство на непълнолетен е недопустим, защото представлява отказ от права. Един от аргументите е, че по закона за наследството непълнолетните приемат наследство само по опис. Освен това ВКС казвва и, че ненавършилото пълнолетие дете отговаря за наследствено задължение, вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес или по реализирането му в изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и никога с личното си имущество.