В кои случаи наследниците отговарят за дълговете на починалия?

Е.З., София

Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Тези разпоредбите на закона за наследството (ЗН) определят основните линии, от които може да бъде направен изводът, че наследниците получават не само права и имущества, но и задължения. 

Всъщност принципът в българското право е, че наследниците отговарят за задълженията на наследодателя си. И след като ЗН обявява тържествено този принцип, се започва и с изключенията. Например има възможност на наследниците да се откажат от наследството или пък да го приемат по опис. В първия вариант те изобщо няма да отговарят за задълженията на наследодателя.

Правото да се откаже от наследството има всеки наследник, който трябва да направи писмено заявление за това до районния съд в района, в който е открито наследството. По закон частта на всеки отказал се уголемява дяловете на всички, които са приели наследството. Това означава, че съответният кредитор не би трябвало да губи и може да насочи искането си за връщане на дължимото срещу приелите наследници.

Проблем обаче възниква в момента, в който всички наследници откажат наследството. Тогава трябва да се искат възбрани на недвижимите имоти и запори на движимите вещи, за да може по-късно да се настоява пред съд евентуално за публична продан за покриване на съответния дълг. Най-напред обаче трябва да се настоява пред районния съд за назначаване на управител на наследството. По закон в такива случаи той ще отговаря по искове за наследствени задължения.

Вторият, по-усложнен вариант е приемане на наследството по опис, което също е право на всеки наследник. В този случай наследниците отговарят само до размера на полученото. Приемането по опис също се заявява пред районния съд писмено в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито. Важно е да се знае, че приелият по опис не може да отчуждава недвижимите имущества до 5 години от приемането, а движимите - до 3 години. Освен с разрешение на районния съд. Ако не спази това - отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.

Това обаче са изключенията. Общото правило е заложено в чл. 60 от ЗН, според който "наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията". Иначе казано - дълг ще трябва да платят те, без никакви ограничения. Това може да стане доброволно, но ако има отказ да се плати, тогава се пристъпва към изпълнително производство.

Ако обаче на дължащото лице приживе е изпратена призовка за доброволно изпълнение, след като то почине, тя не ползва кредитора. На наследниците задължително трябва да бъде изпратена нова призовка за доброволно изпълнение. А без последната не може да има принудително изпълнение. Призовката е задължителен атрибут за всяко изпълнително производство независимо от изпълнителния способ и изпълнителното основание. 

Ако починалият е сключил предварителен договор за покупко-продажба на имот - без значение като купувач или продавач, тогава наследниците стават страна по договора и трябва или да прехвърлят имота, ако са продавачи, или ако са купувачи, да издължат съответно уговорената сума. Всеки от отсрещната страна по договора има иск срещу наследниците за превръщане на предварителния договор в окончателен по чл.19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). 

По правило наследниците са универсални правоприемници. Това означава, че ако например починалият е имал кредит от банка - потребителски или жилищен, наследниците автоматично, само с удостоверението за наследници стават страна по договорите със съответната кредитна институция. И трябва да плащат вноските по кредитите...