Кои срокове и документи са важни при наследяването?

П.Д., София

Най-важните правила и срокове при наследяването определено са в Закона за наследството (ЗН). Именно там е записано, че "наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия". Изрично е определено и че наследството се придобива с приемането му.

Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия в района, където е открито наследството. В този случай приемането се вписва в особена книга. Тази процедура обаче не е задължителна. Защото за закона приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството - например извади удостоверение за наследник или пък впише на свое име в данъчната служба наследствен имот.

ЗН позволява и по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, да му определи срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в специална книга. Същата процедурата като при приемането се провежда и при отказ от наследство.

Иначе първата стъпка при наследяването е изваждането на удостоверение за наследници. С него лицата, които са наследници по закон, се ползват от всички права, произтичащи от това тяхно качество. Този документ установява и правото на наследника да стане собственик на наследеното имущество. Удостоверението се вади от съответната общинска администрация.

И тук стигаме до някои важни срокове. Според Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът уведомява за това писмено в двумесечен срок общината по местонахождението на имота. Уведомяването става с подаването на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В същата разпоредба обаче е казано, че при придобиване на имот по наследство декларацията се подава не в двумесечен, а в 6-месечен срок. След това собственикът трябва да плаща данък сграда и такса смет за имота. 

Стигаме и до данъка върху наследството, за който също има специални правила в ЗМДТ. С такъв данък се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани. Според нормативния акт "наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството". Важно е да се знае обаче, че "данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения". Това означава, че ако наследници са деца, внуци, родители, не се плаща данък.

Според ЗН всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници - това са съпругът, родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците. Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част.