За него през 1934-та майсторът на акварела Константин Щъркелов възхитен пише: "В тези дни тревожни, в тая късна есен, дъждовна и студена, дошъл е един момък от край бреговете на нашето море – да ни открие душата си… Поет по душа, той слага смелата си четка на платното и търси там своето настроение…". Името му е Марин Жеков Тодоров, по-късно познат като Марио Жеков. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-изтъкнатите майстори на морския пейзаж. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.
По случай 120 години от рождението на художника СБХ представя изложбата "Непознатият Марио Жеков (1898 – 1955). Откриването е на "Шипка" 6 на 16 октомври в 18:00 часа. Денят съвпада с рождената дата на един от най-значимите майстори на морския пейзаж в българското изкуство. С непоказвани досега произведения от частни колекции, курирани от Марин Добрев, се прави опит да бъдат обхванати всички периоди на творчеството на Марио Жеков, както и любимите му сюжети от Константинопол, Париж и Френската Ривиера, Прага, от Българското Черноморие и Дунава.
В изложбата са представени около 60 творби, много малка част от стотиците му различни по характер произведения, останали скрити за публиката: живопис – масло и акварел, и рисунки, както и варианти на тиражирани, ръчно тонирани малки творби, които той прави между 1952 и 1955). Зрителите ще видят и няколко нетипични произведения, извън наложилия се образ на художника.
Марио Жеков е роден е на 16 октомври 1898 г. в Стара Загора. Там прави и първите си стъпки в изкуството, в които наставник е вуйчо му – художникът Васил Маринов. През 1917-а постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София, а на следващата година е изпратен на фронта. Няколко месеца след това попада в плен край Дойран. Говори се, че френски офицер бил толкова възхитен от неговия талант, че вместо в лагер, го пратил да учи живопис във Франция. През 1921 г. Марио пътува до Турция – рисува пейзажи от Босфора, които са най-ранните убедителни свидетелства за неговото дарование. Още в тях се наблюдава присъщото за цялото му творчество разнообразие на пластични похвати.
Като член на Дружеството на южнобългарските художници, от 1920 г. Марио Жеков участва в много общи изложби, реди самостоятелни експозиции в София и други градове, но дълги години името му е по-известно извън България.
През 30-те и началото на 40-те години достига върховете на творческата си зрялост. Това е време на непрестанно пътуване - из френската Ривиера, Балчик и Варна, Несебър и Созопол, Беломорието и Охрид. През 1936 г. получава награда на международната изложба-конкурс в Лайпциг. Особено продуктивна за него е 1937 година, преживяна в Дубровник. Възторзите на хърватската публика водят до негови самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ.
Марио Жеков е известен като един от най-големите български маринисти. На практика той прекарва почти целия си живот в пътуване из морските брегове, за да рисува на пленер. Винаги носи със себе си по няколко грундирани картона и съзнавайки, че конкретното усещане за обекта няма да се повтори, завършва голяма част от творбите си на място, а други предпочита да остави с първичността на ескиза. Характерното търсене на различни ефекти от светлината, която се плъзга по водната повърхност, приближава автора до вижданията на импресионистите. Творчеството му се свързва и с влияния от символизма и експресионизма.
Морските пейзажи на Марио Жеков ще останат в галерията на "Шипка" 6 до 1 ноември.