По-малко от две години след демонтажа на печално нашумялата „Бронзова къща“ мястото, където допреди 30 години лежеше мумията на Георги Димитров, отново е украсено със съвременно изкуство.
Впрочем през декември 2019 г. там за около два часа скулпторът Андрей Врабчев ни показа мумията на комунизма - да не би някой да реши, че си е отишла, но общинските власти разпоредиха зловещата фигура да бъде премахната.
От петък там, където някога (по заповед на БКП) имаше мавзолей, сега (с подкрепата на Столична община) се извисява „Един човек“. Така се нарича високотехнологичната интерактивна инсталация на Венелин Шурелов, която общинарите избраха още през 2018 г.
Електронният човек е висок 13 метра. Приблизително толкова беше и „е Бронзовата къща“ на Пламен Деянов, но „Един човек“ на Шурелов свети (не като Самуил) и струва по-малко. Това е първият проект финасиран от Столична община по програма "Навън" за временни художествени произведения в градска среда. Парите, платени за арт съоръжението са 81 000 лв. и то ще остане там до края на 2021 г.
Наподобяващата човешка фигура конструкция има две лица (които гледат към Двореца и към Градската градина), като всяко от тях е „покрито с 42 LED дисплея, които излъчват динамично визуално съдържание, генерирано от специално създаден компютърен алгоритъм“, съобщават организаторите. Казано по-просто, ако минете покрай „Един човек“ и всичко с електрониката е наред, след 4-5 минути ще можете да видите себе си и други минувачи на някои от дисплеите.
Това е единият от трите режима, в които работи инсталацията. Във втория, който се включва за по няколко минути на всеки час, всички дисплеи показват едно общо изображение и, ако застанете на няколко метра пред фигурата, ще можете да се видите като 13-метров , сниман от най-горната камера. При третия режим „Един човек“ показва „смесена програма“ с кадри от новини и други информационни предавания, метеорологични данни и друга информация и образи, появяващи се на случаен принцип.
Срещу Двореца се появи нещо като паметник на минувачите, вместо примерно на някой цар, както е пред дворците в други страни. Може да е групова композиция на минаващите, или индивидуални портрети на тези, които открият къде да застанат за да се насладят на собствен паметник в центъра на София приживе, макар и за минута-две.
В думите си на откриването режисьорът Стоян Радев, приятел на автора, постави резонния въпрос: доколко авторът може да остане спонтанен в работата си при един такъв сравнително скъп проект по поръчка? И си отговори сам, че ако артистът получи подкрепа, ще има въпроси защо я е получил, а ако му бъде отказана - защо е отказана. Шурелов е спечелил подкрепата на Столична община на конкурс с участието на още 16 проекта.
„Една много строга форма, която се взривява отвътре със случайност“ и „произведение, направено с помощта на Столична община, без обаче това да наруши творческата свобода на автора, която присъства в самата инсталация — строго очертана, но вътрешно свободна“, обясни своето виждане за „Един човек“ режисьорът.
Доц. д-р Венелин Шурелов е завършил "Сценография" в Националната художествена академия. Той е съосновател и преподавател в магистърска програма "Дигитални изкуства", съосновател, част от кураторския екип и технически организатор на DA Fest. Творчеството му е многообразно и включва рисунки, интерактивни инсталации и пърформанс, дигитални технологии, видеоарт и сценографски проекти.
„Предстои да видим порастването на „Един човек“ — каза в неговият автор. - Една година той ще бъде част от градската среда като жива система, а допускането, че едно произведение може да бъде като жив организъм, е едно от най-важните качества на този проект, който винаги ще се променя. Той не е авторитарен, не желае да контролира, няма чувство за собственост. Присвоява си част от образите, от информационния поток и новините, но не ги задържа. Мисля, че отказът да се подчинява на собствеността и притежанието е едно най-важните качества на съвременното изкуство.
Накрая Венелин Шурелов обяви, че се оттегля от авторската си роля, за да следи с любопитство по какъв начин „Един човек“ се отразява в обществената среда и как променя своите идентичности - „Защото като жива система той може да понесе много различни интерпретации“.
Многото възможни интерпретации, според нас, са най-интересната страна на „Един човек“. Например приликата на конструкцията с кръст, предлага интересни възможности. Можем да погледнем конструкцията като разпятие, на което всеки желаещ нов спасител може да „увисне“ за малко - по желание, или без да го питат.
Други може да заподозрат, че под прикритието на произведение на съвременното изкуство се крие специална техника на МВР, с която ще бъдат следени, подслушвани и записвани всички протестиращи срещу правителството, които най-често се събират точно в този район.
И накрая, съвсем в духа на времето ще бъде, ако се появяват и още по-откачени конспиративни теории, свързани с короновируса, 5G вълните, психотронните оръжия… Все пак, от края на онази война, която ахейците спечелиха с помощта на интерактивната инсталация-дарение „Троянски кон“, хората имат право да бъдат подозрителни към неочаквани подаръци за града си.
