Повече от 20 години след култовата постановка на режисьора Младен Киселов на Бергмановата "Есенна соната" в Театър 199 известната актриса Йоана Буковска отново ще играе в тази пиеса, но в друга роля. В продукцията на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" – Плевен, която ще има своята софийска премиера в "Сити Марк арт център" на 25 октомври (петък), тя вече ще бъде в образа на по-голямата сестра Ева. А в нейната някогашна роля – на парализираната по-малка сестра Хелена, ще се въплъти една от примите на извънстоличната трупа – Камелия Хатиб. Майката, прочутата пианистка Шарлота, която помним от изпълнението на Илка Зафирова, сега ще бъде на опитната Мариета Калъпова, а единственият мъж на сцената, Виктор, е поверен от младата режисьорка Детелина Станева на Адриан Филипов.
"В работната ми тетрадка стои една-единствена дума: чувствата. Търсех връзка, която има силен емоционален заряд и която нито за миг не се управлява от разум или външна логика. Мисля, че я намерих във взаимоотношенията майка и дъщеря, свързани една с друга от омраза, обич, гузна съвест, неразгадаемо поведение. Нищо не е явно или очевидно, те се търсят пипнешком, удрят се, казват неистини, казват истини, надяват се и изпадат в отчаяние, накратко – държат се като човешки същества. Да станеш свидетел на такъв поток от душевни и телесни движения би трябвало да е изкушаващо. Или пък не?", разсъждава великият Ингмар Бергман.
Какъв е ефектът върху човека на чувството за непринадлежност към съществото, с което се идентифицира и самоопределя в първите етапи от живота си – майката? Пораства ли онзи, който се е чувствал изоставен и самотен в детството си, или застива в момента на травмата? В какво се превръща реалността, ако продължиш да живееш с чудовищата от ъглите на детската стая? Какво следва, след като съживим труповете в гардероба? Възможна ли е прошката? Това са някои от въпросите, които пиесата и спектакълът поставят.
Авторката на тази сложна психологическа постановка Детелина Станева е завършила режисура за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2021 г. в класа на проф. Пламен Марков. Ето какво споделя тя за преживяванията си с Бергман: "Като говоря за "Есенна соната", трябва да започна от актьорите, защото това е текст, който изисква от режисьора смирение и преклонение към природата, инстинктите и опита на актьорите срещу себе си. Веднага ми изникват блестящите очи на Йоана Буковска, докато ми преразказва думите на големия Младен Киселов – че тази история може да бъде "изсвирена" по различни начини спрямо това, което изразяват изпълнителите. В случая с онази "Есенна соната", разказва ми Йоана, докато четем заедно текста, той е подбрал актьорите си по един общ белег, който е видял във всеки един от тях – "нуждата да обичат и да бъдат обичани".
Присъствието на Буковска в сегашния процес носи не само духа и мъдростта на онази, голямата "Есенна соната" в Театър 199, а и нежното, но интензивно присъствие на Лив Улман и нейната любов към Бергман, което тя познава до мозъка на костите си от моноспектакъла си "Променяне", казва режисьорката. Нейната Ева пред очите ни си пробива път през унищожителната вихрушка на чувствата на малкото дете, подрастващото момиче, нереализираната жена и човека, който, насред разрухата, достига пълна емоционална зрелост. Необикновено и благодатно е да си свидетел на този неин процес – сякаш се превръщаш в част от някаква тайна, доверява Детелина Станева.
Сценографът и костюмограф Теодора Федя Цанова изгражда целия визуален език на представлението с дискретните мултимедии, плаката и снимките. Композиторът Петя Диманова създава музика, съзвучна със спомените от сънищата на Станева.
