Улай, артистът, чийто разширяващи границите на изкуството пърформанси отразяваха напреженията в следвоенна Европа - често чрез сценарии, които сякаш всеки момент биха избухнали в насилие, почина на 76-годишна възраст. Той е страдал от рак на лимфните възли.
От началото на 70-те години Улай създава пърформанси и фотографии, в които често използва собственото си тяло. През април 2017 г. той направи един такъв и в София, като проля малко кръв пред пълната с публика Телефонна палата, бивша "Виваком Арт Хол".
Роден под името Франк Уве Лайсипен в Солинген, германският артист придобива известност чрез съвместната си работа с Марина Абрамович, негова бивша партньорка в изкуството и в живота, понастоящем най-една от най-големите звезди на пърформанса. Улай постига самостоятелна слава едва в по-късните етапи от самостоятелната си творческа кариера.
За една от най-известните си по-ранни соло работи "Irritation – There is a Criminal Touch to Art" (Раздразнението - Има нещо криминално в изкуството, 1976 г.), художникът открадна картината на Карл Шпицвег от 1839 г. „Бедният поет“ от берлинската Neue Nationalgalerie. Платното е било любимото произведение на Адолф Хитлер, а фотодокументация на пърформанса показва, че Улай я сваля от стената и я монтира в дома на турски имигрант в берлинския квартал Кройцберг. Целта му е да нанесе удар върху репресивното мислене на следвоенна Германия и да отвори стари рани.
И все пак работата на Улай с Абрамович продължава да доминира неговото творчество до края на живота му. Двамата работят заедно 13 години, създавайки едни от най-незабравимите и обсъждани пърформанси на своето време, предизвикващи причудливи и дръзки действия, включващи неравномерните движещи сили между двамата артисти. Спектаклите са продуцирани под ръководството на „Art Vital“, манифест с едно изречение, който художниците написаха заедно: „Няма фиксирано жилищно място, постоянно движение, директен контакт, местна връзка, самоизбор, преминаване на ограничения, поемане на рискове, мобилна енергия".
"С голяма тъга днес научих за смъртта на моя приятел и бивш партньор Улай", каза Абрамович в изявление, изпратено до медиите от Института Марина Абрамович. „Той беше изключителен художник и човек, който ще ми липсва много. На този ден е успокояващо да знаем, че неговото изкуство и наследство ще живеят вечно“.
