Галерия „Лоранъ“ (която вече няма свое отделно пространство) гостува на галерия „Контраст“ на столичната улица „Цар Самуил“ 49 с изложбата „Христо Берберов – в началото“, представяща някои от най-ранните графики на големия български художник. Откриването е на 13 октомври, четвъртък, от 18.30 ч. с прожекция на документалния филм „Христо Берберов – портрет на един художник“. Експозицията с куратор Елисавета Станчева ще остане на разположение на ценителите в просторния салон на галерията до 20 ноември.
Още през далечната 1895 г. Христо Берберов (1875-1948), по онова време едва 20-годишен, пише по адрес на тогавашното списание „Изкуство“: „Не знаем какво е принудило редакцията да предпочете фототипията за възпроизвеждане на картините: евтинията ли на този печат или липсването на гравьори за сега по нас. Ако е първата причина – то е твърде за съжаление, че едно такова списание, поддържано от цяло дружество и с такива претенции, отстъпва йоще на първата крачка пред такова незначително препятствие; че и втората причина не е никак извинителна, защото не сме само ний, гдето вземаме от странство клишета…“. С тези думи художникът изказва ранния си интерес към техниките за репродуциране. През следващите години той експериментира с печатна графика, но едва в юбилейната изложба на Рисувалното училище през 1906 г. излага част от офортите, по които е работил дотогава. Един от тях – „Приидите вси отруждени“, е репродуциран в албумната част на Втория илюстрован годишник на Държавното рисувално училище, а през 1907 г. е една от творбите, с които художникът се представя на Балканското изложение в Лондон. Грижливо опазен, оригинален отпечатък от този толкова ранен офорт е достигал днес до нас и може да бъде открит сред печатната графика и рисунките, част от изложбата „Христо Берберов – в началото“.
Работейки внимателно с най-ранните познати офорти на автора, екипът на галерия „Лоранъ“ представя на практика началото на работата с тази техника у нас, няколко години по-късно прилагана в България и от художниците Стефан Баджов, Йосиф Питер и Петър Морозов. Сред работите, включени в изложбата, е офортът „Молеров“ от 1903 г., който представлява най-ранната датирана печатна графика на Христо Берберов и навярно изобразява революционера Симеон Молеров. По всяка вероятност показана на изложението в Лондон под наименованието „Бунтовник“, днес с екземпляр от тази творба разполага и Националната галерия в София.
Някои заглавията на показаните в Лондон офорти ни помагат да ги свържем с познатите днес графични отпечатъци, включени в изложбата „Христо Берберов - в началото“: три дамски портрета, „Св. Княз Борис“, „Борци“, „Рилски говедарник“ („В гората“), „Сляп циганин“, „Пушач на лула“ („Пушач“). Всички те са фино изпълнени, предимно в малък формат (изключение прави „Св. Княз Борис“), с използване на техниката на офорта и акватинтата – някои допълнително ръчно колорирани. Интерес представляват и запазените моливни рисунки към някои от печатните графики: „Рилски говедарник“, „Св. Княз Борис“, „Нашето сакато куче“ и „Кранта“ – проекти за отпечатъци, които предоставят ценна информация за начина на работа на художника.
Грациозните и наситени с поетично чувство дамски образи, представени в изложбата, са предадени като силуети – по онова време не особено разпространен подход за портретиране у нас. Поставени на неутрален фон, фигурите в повечето случаи са лишени от жестове – замислени и вглъбени, характерът и психологическото им състояние се разкрива най-вече чрез погледа. Акцентирани са онези детайли от облеклото, които подчертават женската нежност – дантели, деликатни украшения, ефирни панделки и почти неразличими елементи, вплетени в съвършено оформените прически. Присъстват и три голи мъжки тела – вероятно академични задачи.
Като включва пейзажни рисунки, както и религиозни сюжети („Патриарх Макарий“ – подготвителна рисунка за стенописа „Въздвижение на Честния кръст“ от храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София), изложбата „Христо Берберов – в началото“ обхваща цялостно тематичния спектър на творческите интереси на художника, представени със средствата на рисунката и печатната графика. Всички произведения могат да бъдат видени и на познатия електронен адрес www.galleryloran.com.
