Почти две седмици по-късно от обичайното, тази година най-големият кинофестивал в Европа стартира на 20 февруари. Причината вероятно са новите дати за връчването на наградите „Оскар“, раздадени през 2020 г. пък необичайно рано. Но промяната може да се сметне и резултат от арменско-италианския произход на новия художествен директор Карло Катриан, идващ от лазурните брегове на Кан, Венеция и Локарно. Именно от директорския пост на последния Катриан се озова начело на най-престижното германско културно събитие, финансирано преобладаващо с държавни средства.
Въпреки големите очаквания към юбилейното 70-о издание, новият директор отказа да обяви някакви идеи за радикална реформа, след като наследи заемалия 18 години този пост германец Дитер Кослик. Катриан смята, че най-правилно би било „Берлинале“ да следва хода на съвременното кино, промените в което настъпват по-бързо, отколкото във фестивалната организация.
За нас българите е важно да се добави, че по време на неговия мандат в Локарно нашето кино спечели там две от най-големите награди в историята си – за „Безбог“ на Ралица Петрова и „3/4“ на Илиян Метев. Което обаче не се прояви в особено внимание към най-новото българско кино в Берлин. От различните български филми, които кандидатстваха, нито един не беше селекциониран. Затова пък след филм на закриването („Ага“) преди две години, сега ще имаме български водещ на откриването на фестивала – актьорът Самуел Финци.
Заедно с Торонто „Берлинале“ е един от фестивалите с най-многочислена програма. В повече от десет основни секции ще бъдат показани 360 заглавия, което е близо три пъти повече, отколкото представят Кан или Венеция. Основният аргумент за това е публиката. 4.5-милионният Берлин осигурява всяка година над 400 000 продадени билета за фестивалните прожекции.
Кой точно от 360-те на Берлинале, повечето от които са световни премиери, ще се превърне в новия „Паразит“, никой не може да предрече. Факт е обаче, че заради климата, периода от годината и някои трансформации в календара на световния кинорепертоар, „Берлинале“ все по-трудно доставя големи звезди и ярки световни събития на своята многочислена публика. Особено за официалния конкурс, който е сърцето на Кан и Венеция, и има славата на годишното „модно дефиле“ на големите филмови майстори. За Берлин състезателната програма е просто секцията, в която се раздават златните и сребърни мечки. Тя е представителна за перспективата на фестивала към съвременното кино, но лишена от светски блясък. Самият факт, че тази година най-известният сред авторите на 18-те конкурсни предложения е Ейбъл Ферара, който беше в София преди две години, ми се струва показателен. Той ще представи своята екзистенциална мистерия „Сибир“ с Уилям Дефо в главната роля. Сред актьорските имена в конкурса са и Хавиер Бардем и Салма Хайек в семейната драма „Пътищатa, по които не поехме‘“ (реж. Сали Портър). Това не значи, че селекцията е слаба, просто конкурсът на Берлин все по-рядко привлича световни звезди. Те обаче присъстват в новоучредената секция „Берлинале Спешъл“, която замести предишните гала прожекции извън конкурса. Именно тук ще бъде представен „Минамата“ с Джони Деп в ролята на военен фотограф от 70-те, който разкрива голямо екологично замърсяване в Япония. Както и Сигорни Уивър с „Моята Селинджър година“ - в ролята на могъща нюйоркска литературна агентка, която представлява великия автор на „Спасителят в ръжта“. Европейските филмови звезди идват в лицето на Роберто Бенини за най-новата версия на „Пинокио“ с режисьор Матео Гароне.
Високото ниво на политическа ангажираност, традиционна за берлинския фестивал, ще бъде защитена от документалния сериал за Хилари Клинтън, която лично ще представи своята филмова биография и ще отговаря на въпроси на публиката. Ярко политически е и филмът „Номера“ на украинския режисьор Олег Сенцов, освободен през лятото на 2019-а след 5-годишен престой в руски затвор. Представянето на тази социална антиутопия, режисирана в по-голямата си част от затвора, е знак на солидарност на филмовата общност и послание, че киното е по-силно от всяка диктатура.
„Берлинале“ беше първият голям фестивал, отворил програмата си за модерните телевизионни сериали, в които често има повече кино, отколкото в стандартните холивудски блокбастъри. Тазгодишната селекция включва 8 продукции, сред са авторският сериал на Кейт Бланшет „Безотечественици“ и две предстоящи поредици на Нетфликс: френската „Клубът „Еди“ с режисьор на пилотния епизод Деймиън Шазел („Ла ла ленд“) и австрийския психотрилър „Фройд“.
