До 1 септември
"Квадрат 500"
Чрез няколко примера да бъде обобщено съвременното изкуство в две държави, които са разположени на различни континенти и в различни краища на света, е идеята на кураторите Карла Бианпоен и Читра Смара Деви. Те стоят зад артпроекта, който от днес до 1 септември може да се види в Националната галерия "Квадрат 500". Изложбата, озаглавена "Синтез", представя общото в мисленето и артвизията на творци от България и Индонезия - две държави, разположени на различни континенти, в различни краища на света. Експозицията представя специфичните култури, всяка от които със свой собствен характер, чиито художници са подсъзнателно повлияни от традиционното наследство, но също така и от наболелите проблеми и технологическия напредък на модерното общество. Общото между българските и индонезийските творци се оказва тематичното обединяване около екологични бедствия, социални проблеми и гледни точки към бъдещето. За да споделят опасенията си за нашата епоха, авторите се изразяват чрез най-различни средства: живопис, скулптура, хартия, офорт, видео и инсталации.
Сред гостуващите артисти творчеството на жените художници се развива по-драматично, както се вижда от произведенията, които са част от неотдавнашната изложба "В бъдещето" в Националната галерия в Джакарта. Дита Гамбиро в "Изкривената реалност" разсъждава за автентичността на личността. Работата на Тересия Агустина Ситомпул "Семена за посяване" е провокирана от огромното унищожително "настроение" на природата. Разтърсена от скръб след цунамито, което удари Сулавеси, Еца Мейсяра хвърля фотографиите си във водите на океана, за да ги окисли и да предизвиква меланхоличен тюркоаз в "Ода за родината".
В инсталацията "От плодовете" Елия Нурвиста размишлява върху неяснотата, която тя открива в Берлин, когато от една страна мигрантите и бежанците са мразени, но от друга страна тропическите екзотични плодове се смятат за "екзотични". Натасия Тонтей, от своя страна, разсъждава във видеото си "От вредител до власт" върху идеята за екоцентричен футуризъм. В това тя се опира на Манифеста на ксенофеминизма, че бъдещето включва нечовеци. Читра Сасмита пък онагледява "несъществуването" на жените, а Сри Астари Ражид разглежда яванската култура и позицията на жената в нея. Това е демонстрирано и в нейната картина "Скъпа майко", показваща кичур коса над безлични контури.
Българската художничка Даниела Тодорова представя "Магическа гора" - инсталация, чрез която показва своята позиция да защитава природата. Трите късометражни черно-бели филма на Кателина Кънчева и Крум Янков "Времето на облаците и дъжда", "Вакуум" и SIRIN поставят екзистенциални проблеми като тревожни настроения и страх от времето, както и въпроси за живота и любовта. Експресивни картини са представени от Виктория Петрова - "Лабиринт" и "Без бягство". Формата, цветът и идеята се съчетават във визуална конструкция, вдъхновена от машините.
