Арт инсталация с леко зловещ вид привлича вниманието на столичния площад „Славейков“ от края на миналата седмица. Черен куб, инсталиран между входа на Столичната библиотека и шадравана (станал преди време известен с това, че ток от него уби човек), призовава с надписи на български и английски минувачите да споделят публично какво биха искали да направят, преди да умрат.
„искам Сашко да ме целуне“
„Преди да умра искам да___“ съчетава латинското напомняне за неизбежността на смъртта Memento Мori и сигурно още по-древния юдейски обичай вярващите да оставят листчета с желанията си на Стената на плача в Йерусалим — с жанра инсталация в съвременното изкуство и още по-съвременната практика да се кандидатства за финансиране по проекти.
„искам хората да не са простаци!“
Точно това е направила Албена Танева - поппевица, участвала в „Гласът на България“ (и дъщеря на шоумена Иво Танев). Тя кандидатства за финансиране, печели и след няколко месеца закъснение, в петък, 2 октомври, черният куб с надписите „Преди да умра искам да___“ и „Before I Die I Want To___“ бе сглобен на площада.
„искам да се науча да обичам себе си“
Софийската стена е уникална. Първите появили се надписи бяха „да обиколя света“, „да полетя с делтапланер“ и най-базовото „да бъда истински щастлива“. Както можеше да се очаква, някои хора не бяха схванали правилно въпроса. Мнозина споделяха какво искат (което е различно от какво искат да направят) - странно е да мечтаеш преди да умреш „Доналд Тръмп да спечели втори мандат“ (освен ако не си Доналд Тръмп, но надписът беше на български).
„искам да има велоалеи в цяла София“
В началото изглеждаше, че ще разберем какво искат (да направят) хората - един иска да види Борисов в затвора, друг - да прочете целия Пруст, а трети - да кара Коледа на плажа. Но още на следващия ден социалният експеримент пое в не най-добрата посока. Започнаха да се появяват футболни и партийни призиви, вместо лични желания, секс тайни, вместо съкровени мечти, нецензурни думи и рисунки, по-подходящи за кабинките на запусната обществена тоалетна, отколкото за наскоро обновения пл. „Славейков“.
„искам световно господство“
По-големият проблем беше, че дошлите по-късно пишеха желанията си директно върху върху мечтите на пристигналите по-рано. А също да задраскват, да трият (за да си разчистят място) и за пишат със спрей, вместо оставените за целта цветни тебешири. Може би кубът трябва да се почиства по-често.
„обичам Ада и Яна <3“
От чисто визуална гледна точка това придаде на инсталацията художествен вид в стила на Джаксън Полак, но направи много трудно, даже невъзможно прочитането на каквото и да е цяло желание. Кубът вече не можеше да ни каже какво искат да направят, преди да умрат, хората, които минават по площада. Вместо това ни каза, че много от тях не зачитат чуждото мнение, независимо че и така и тяхното остава незабелязано.
„искам да разбера какво има вътре“
В официалния сайт на „Преди да умра“ пише, че проектът е memento mori за съвременната епоха, публичен ритуал, който ни приканва да възстановим перспективата в тези объркващи времена и да оценим нещата, които ни свързват.
„искам мама да започне да харесва как се обличам“
Пак според сайта, Before I Die преобразява начините, по които стените в нашите градове могат да ни помогнат да се справяме със смъртта и смисъла като общност днес. „Преди да умра“ се превърна в глобален проект за съвместно творчество, който преосмисля връзката ни със смъртта и един с друг.
„искам да усмихна 27 791 630 непознати“
Оригиналната стена е създадена на изоставена къща в Ню Орлиънс от художничката Кенди Чанг след смъртта на човек, когото е обичала. Оттогава над пет хиляди табла „Преди да умра…“ са били направени в 78 страни по света. Първата такава в България се появи във Варна през лятото на 2017 г., когато градът беше европейска младежка столица. Английският надпис беше същият, но българския превод гласеше „Преди да остарея, бих искал“ - въпреки че да си остарял и да си умрял обикновено съвсем не е едно и също.
