"Странноприемницата в Танзи Фолс", Кейт Удс
превод Анета Пантелеева, издателство "Прозорец"
Понякога Вселената поема контрола и ако ѝ се довериш, всичко ще се развие точно така, както трябва.
Само че за Нел е много трудно да се остави на течението. Тя старателно работи и полага усилия, дава най-доброто от себе си ден след ден, но поне до сега целият този труд не й носи нищо хубаво. Тя има скучна работа като счетоводител, капризни клиенти и не много уютна квартира в кофти квартал на Лондон. А през последната година е понесла два особено жестоки удара – приятелят й я е изоставил, а единствената й приятелка Мегън е починала от рак.
И ето я: Нел, недоспала и със зачервен нос, под ледената светлина на летището, с праха на Мег в куфара, заминава за Върмонт, за да изпълни последното желание на приятелката си.
По-лошо от това няма накъде, нали? Но, ако щете вярвайте, това е жалкото начало на един топъл, цветен, сладкодумен роман, пълен с обич и светлина. "Странноприемницата в Танзи Фолс" напомня за филм, който дават в някой коледен следобед по Холмарк, но толкова човечен и забавен, че не откъсвате очи от него чак до предвидимия, но много удовлетворяващ финал. Фабулата е ясна още от самото начало – раните ще бъдат излекувани, доброто момиче ще се подведе по чара на лошото момче, но в последния момент ще вземе правилно решение.
Много по-важен е сюжетът: знаем в общи линии какво ще стане, но интересното е как.
Романът има великолепна атмосфера. Общото усещане за тъга и безнадеждност в началото е в рязък контраст с уюта, топлотата и радостта, които облъхват героинята (и читателя) още с първия поглед върху заснеженото градче. Открити пространства, приветливи сгради, великолепна природа, обичливи домашни животни и живописни личности, които щедро раздават вкусна храна и емоционална подкрепа. И, естествено, един-двама злодеи за цвят, които да бъдат разобличени и наказани. "В Танзи Фолс се усещаше спокойната атмосфера на обичано място." Има кал в изобилие, но дори и тя е най-вече повод за малки неприятности и големи шеги след това.
Там, в това градче, е преминало детството на Мегън. Мисията, която тя възлага на Нел, е за две седмици да измине определен маршрут, като изпълнява различни задачи всеки ден. Така Нел се сблъсква с местните чешити, опитва различни специалитети, запознава се с историята на града. Редуват се комично нелепи, романтични и трогателни случки и Нел опознава не само миналото на приятелката си, но и самата себе си. Някои от прозренията й може да прозвучат клиширано, но тя стига до тях толкова лично, трепетно и откровено, че вълнението й заразява и читателя. Само защото рано или късно всички умираме, това нито изтрива, нито обезсмисля щастливите ни моменти. Всъщност именно заради това те са толкова важни.
Това е усмихнат, съкровен роман, който трогва и забавлява, но най-вече заразява с жизнелюбие. Чете се приятно и леко, но в никакъв случай не е лековат, и е подходящ за хора, които са твърде уморени и са започнали да губят радостта си. Тук е много вероятно да я открият отново.
