Режисьор: Валентин Ганев
Участват: Стефан Додуров, Стефания Колева и други

Върху въпроса непременно ли всеки изобретател се гордее с творенията си, или е възможно да мрази работата си, приковава вниманието на зрителя новото заглавие в репертоара на Народния театър "Иван Вазов". Пиесата се нарича "Теремин: музика, любов и шпионаж". Авторът - чешкият драматург, режисьор и сценарист Петър Зеленка - не само че уважи с присъствието си състоялата се наскоро българска премиера, но подари на екипа тереминвокс*. Автентичния му звук публиката слуша по време на представлението. През 2019-а изобретението на руския гений Лев Теремин навършва 100 години и на този символичен юбилей е посветена постановката на Валентин Ганев. Драматизираната документална история, разкриваща сложната личност на Теремин, който освен прочут творец е и двоен агент, ни пренася в "радушна, но все пак резервирана" Америка през първата половина на ХХ век. Това е време на големи световни промени, но и на трудно изкореними предразсъдъци. Тяхна жертва е например героинята на Ванеса Лу в пиесата - млада мулатка, асистентка впоследствие на главния персонаж. Още първата сцена, в която безцеремонно й е отказано да бъде обслужена в заведение заради цвета на кожата, красноречиво говори за духа на епохата. От героите, съставляващи антуражът на Теремин, особена симпатия печели частният детектив в непринуденото изпълнение на Деян Ангелов. От тъпо по-скоро парче, което повтаря на глас всяка реплика на събеседника си, сякаш иначе не може да я запомни или осмисли, той израства пред нас във възторжен фен на нестандартната музика, нелишен от импровизаторски заложби. Добро попадение за централната роля е изборът на младия Стефан Додуров от трупата на Варненския театър. Умел е в подклаждането на онова пламъче, благодарение на което до последния момент в нашите очи Теремин е боготворящ работата си изобретател. С това и оправдаваме студенината в отношенията му с хората, включително с най-близките. Така накрая сме още по-поразени от откровението му, че "гениалността" му се свежда по-скоро до пребиваването му цял живот в напрегнатата зона на границата между идеала и отчаянието.
За по-малко от три часа, без нито за миг да ни отегчава, спектакълът очертава облика на политическата действителност в САЩ и Съветския съюз в рамките на около десетилетие, осветлявайки ни същевременно за не едно научно откритие. Преди всичко обаче проблематизира по новаторски начин темите за привидната същност на нещата и за (не)свободата ни на личен избор.  
Следващите представления са утре и на 16 юни. 

* Тереминвокс е безконтактен музикален инструмент, прародител на днешния синтезатор и считан за родоначалник на електронната музика.