Медия без
политическа реклама

"Неразделните" идва 40 г. след смъртта на Симон дьо Бовоар

Новоиздаден роман хвърля светлина върху цялостното й творчество

18 Окт. 2024

"Неразделните", Симон дьо Бовоар

превод Красимир Петров, издателство "Колибри"

Странно е да държим в ръцете си книга, а корицата й да твърди, че книгата е неиздавана – без други уточнения. На ума си ли да вярваме, като обяснява, че книгата е неиздавана досега, или на очите си? Ако романът не е издаван, значи не съществува и ние си имаме работа с илюзия, за която сме платили 20 лева.

В такова развеселено настроение читателят започва прочита на една книга с необикновена съдба. Информацията на корицата е зле формулирана, но вярна. Става дума за едно от най-личните произведения на Симон дьо Бовоар, останало скрито от чужди погледи в продължение на близо седем десетилетия и излязло наяве по волята на дъщерята на писателката.

Това е автобиографичен роман, който ни отвежда далеч назад в детството и разказва за отношенията с първата, най-добра и най-обичана приятелка. Семейните отношения и обществената среда, които не просто служат за фон на това приятелство, а до голяма степен го определят и дори неведнъж брутално се намесват в него, изглеждат твърде странни от днешна гледна точка. Можем да се доверим на достоверността на описанието. Сменени са имената – в книгата приятелката Заза е наречена Андре, а самата Симон – Силви. Всичко друго обаче е запазено, и то не като в хербарий, а като в ботаническа градина, в която всичко е живо, диша и се скланя под ръката на строг градинар… докато бъде прекършено.

Силви и Андре се запознават в училище, когато са на деветгодишна възраст. От първия ден в класната стая, през всички години, в които играят и учат заедно, споделят си, пишат си писма, прекарват по цели седмици на гости, особено през лятото, чак до смъртта на Андре, когато тя е едва на 21, двете момичета се обръщат една към друга на Вие. И макар че за тяхното време и социална прослойка това да е било просто изискване на етикета, то показва изключителната церемониалност и скованост, която се е очаквала и изисквала на всяко ниво в отношенията.

Макар и от заможни семейства и с достъп до образование и различни развлечения, момичетата нямат никаква свобода. Това се отнася за всички сфери на живота – от облеклото и домашните задължения, през поведението в час и през междучасията, до задължението да сключат "подходящ" брак и избора на съпруг. Тези рамки са задушаващи, но към тях всички се отнасят със свещена сериозност, която днес звучи неразбираемо. Едно от преломните събития в живота на Заза е влюбването й в едно съседско момче и забраната да се вижда с него. Това се случва, когато и двамата са на 13 години, и е предмет на коментари до края на твърде краткия й живот. Тя вече е дамгосана като ненадеждна, опасна и бунтарка дори в очите на собствената си майка. Този терор продължава от векове и се поддържа и повтаря от самите жертви. Преди време майката на Андре е била принудена да се омъжи за нелюбим човек, но това не я спира да приложи същите методи върху непокорната си дъщеря.

Всъщност точно различието, странността на Андре и неумението й да се впише очароват Силви. Тази особеност на момичето може да е резултат от случаен инцидент – като малка е изгорила жестоко единия си крак и цяла година е била на легло; а може да бъде и съвсем целенасочена – за да избегне светски ангажимент, тя нарочно наранява крака си с брадва. Съвпаденията обаче са твърде значими, за да са случайни. Жената няма свобода и право на избор; тя може да излезе извън строя само по пътя на болката, лишението и загубата на способности. Дори смъртта й от заболяване – вирусен енцефалит – има някакво екзистенциално, философско обяснение.

Силви обича Андре с цялата си душа още от първия миг на познанството им. Андре е голямата й любов. Силви е убедена, че ако приятелката й умре, и тя няма да продължи да живее. В техните отношения няма сексуалност и би било пресилено да се търси такава. Тук става дума за приятелството между две деца, две млади момичета, които са свързани от сестринство и солидарност в общество, предявяващо прекалено тежки изисквания към тях.

„Неразделните“ е стегнат и изискан автобиографичен роман, в който могат да бъдат открити ключове към разбирането на творческия метод и философията на Симон дьо Бовоар, разгърнати и в другите й книги.

Последвайте ни и в google news бутон