За тукашната публика възприемането и обсъждането на 93-тите награди "Оскар" ще останат завинаги свързани с "българската следа" на церемонията в Долби тиътър и в продукцията, която се окичи с Академичната награда за най-добър филм на изминалата 2018-а. Доста слаба за Холивуд година, в която липсваха безусловни шедьоври и поради това и наградите преминаха без изявен фаворит.
"Зелената книга" още не е прожектиран по кината у нас - премиерата му е в началото на март на "София филм фест", където ще го представи лично българският участник Димитър Маринов, а от 15 март му предстои и широко разпространение. По-нетърпеливите вероятно вече са се убедили по пътя на пиратството, че ролята на имигранта е незначителна, а филмът е топла и затрогваща история за приятелство и преодоляване на расови предразсъдъци, напомняща по-стар "Оскаров" фаворит - "Да возиш Мис Дейзи". "Зелената книга" бе номиниран в пет категории, спечели в три - най-добър филм, най-добър оригинален сценарий (режисьорът Питър Фарели в сътрудничество с Ник Валалонга и Брайън Къри) и най-добър актьор в поддържаща роля - Махершала Али. Пренебрегнат бе чудесният Виго Мортенсен, който играе главната, но младият тъмнокож актьор се доближи до рекорда на Том Ханкс, единствен печелил актьорски "Оскар" в две поредни години. Махершала е носител на наградата за поддържаща мъжка роля преди 2 г. за "Лунна светлина" и повторно сега за "Зелената книга".
В очите на българските зрители най-запомнящият се момент от церемонията безспорно бе заключителният, малко след 6 сутринта наше време, когато Джулия Робъртс обяви победителя в най-престижната категория. На сцената в "Долби тиътър" излезе целият екип на филма, сред който и Димитър Маринов. Още на червения килим се видя, че той носи в джоба на сакото си малък трибагреник и планира патриотично изявление, ако успее да се добере до подиума. Нощта беше щастлива за него и той дискретно вкара българското знаме в кадър. След като аниматорът Теодор Ушев преди 2 г. стана първият номиниран български творец - за авторски филм, създаден под канадски флаг, сега видяхме и първия българин на официалното награждаване; макар и с периферни заслуги към успеха на филма.
С най-голяма бройка награди - 4, се окичи "Бохемска рапсодия". Доста посредствен филм като за "Оскар", той все пак бе фаворитът на публиката (заедно с още по-лошия "Черната пантера"), радва се на комерсиален успех и ни припомни величието на "Куин" и тяхната непреходна музика. Очаквано Рами Малек отнесе статуетка за ролята на Фреди Меркюри, а филмът заслужено се окичи с призове за звук и звуков монтаж. Четвъртата му награда е за филмов монтаж. Духът на Фреди витаеше над Лос Анджелис от началото на вечерта, когато видяхме живо изпълнение на "Куин" с Адам Ламбърт зад микрофона, а на огромен екран се прожектираше образът на Меркюри.
Това бе втората церемония без водещ в историята на наградите, като предишният път е преди 30 години. Първоначалният избор Кевин Харт се провини с политически некоректни изказвания и бе разжалван, та трите часа минаха без конферансие. В желанието си за по-кратка и стегната церемония, която да избегне печалния рекорд от миналия февруари (най-нисък зрителски интерес към шоуто от десетилетия), организаторите ограничиха времето за изказвания до 90 секунди и видимо караха на тъгъдък. В отсъствието на водещ, който да пуска лафчета с политически и социален коментар, и липса на обединяваща кауза като #metoo тази година единственият с политическо изявление на подиума бе Спайк Лий. Чернокожият режисьор, който не е получавал състезателен "Оскар" за 30-годишната си кариера - макар през 2016 г. да му връчиха за цялостен принос, - този път успя с "Черен в клана". Наградата му е за адаптиран сценарий и затваря своеобразен рекорд - във всяка от последните три години един от двата сценарни "Оскара" е бил за афроамериканец (2016 г. - Бари Дженкинс, адаптиран за "Лунна светлина", и 2017-а - Джордан Пийл, оригинален за "Бягай!").
93-тите "Оскари" бяха доста "черни" и това пролича и в избора на лауреатка за поддържаща женска роля - Реджина Кинг в "Ако улица "Бийл" можеше да говори", и в трите статуетки на комиксовия траш "Черната пантера". Те са за сценография, костюми и оригинална музика, като и в трите категории имаше по-добри претенденти. Особено за сценография и костюми филмът не може да стъпи на малкото пръстче на "Фаворитката". Това показа и тоалетът, с който Мелиса Маккарти излезе да връчи приза за декори. Покрита с плюшени зайци, мантията й недвусмислено напомни за елемент от филма на Йоргос Лантимос.
Накрая и за уж фаворитите. "Рома" и "Фаворитката" са тежката артилерия сред номинираните в тази рекордно слаба година: фаворити на критиката и с по 10 номинации всеки. Но филмът на Лантимос остана с една-единствена награда - на достойната Оливия Колман, която измести 71-годишната Глен Клоуз в годината на седмата й актьорска номинация. А Алфонсо Куарон за втори пореден път се разминава с "Оскара" за най-добър филм - след като през 2014 г. предишният му опус "Гравитация" взе седем статуетки, но точно тази му бе отказана, същото се случи и с "Рома". И за втори пореден път мексиканецът е най-добър режисьор според Академията. Той получи и приза за оператор, а третата награда на "Рома" е за най-добър чуждоезичен филм.
За анимация бе отличен "Спайдърмен в Спайди-вселената" на фона на доста слаба тазгодишна конкуренция от лидера в жанра "Пиксар".
Сред емоционалните моменти на церемонията бе изпълнението на живо на Лейди Гага и Брадли Купър, чийто шлагер Shallow заслужено получи "Оскар" за най-добра песен от филм. От многото номинации на "Роди се звезда" само тази бе осребрена. С едничка награда от малобройните си номинации - за визуални ефекти, остана и чудесният "Първият човек" на Деймиън Шазел, най-младия носител на "Оскар" за режисура в близо стогодишната история на наградите с предишния си "Ла ла ленд".
