Националната галерия представя световния художник от български произход Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж, с мащабна изложба по повод 50-годишнината от смъртта му. Експозицията „Осветителят“, която се открива на 16 декември в Двореца, е първата сериозна ретроспектива на автора у нас след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 г. в София.
Жорж (Георги) Папазов е роден през 1894 г. в Ямбол и умира през 1972-ра във Ванс, Франция. Живял е в Прага, Виена, Мюнхен, Берлин и Париж, където се установява през 1924 г. Според издадения през 1982 г. в Париж „Речник на сюрреализма“ на писателя и историк на изкуството Едуар Жагер, „Папазов безспорно е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“ от средата на 20-те години, редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон“. Неговото творчество се свързва и с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма – Жорж Папазов носи откривателския и експериментаторски дух от първата половина на ХХ век. Безкрайната фантазия му позволява пътешествия в различни стилови направления и в разнообразни зони на съзнанието.
Кураторката Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. "Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности", коментира Василева.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут в 7 зали на Двореца следва хронологично и тематично творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 20-те. Присъстват и работи, вдъхновени от българската фолклорна традиция. Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957-а на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897 г.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 20-те до 60-те. Специално място е отделено на картините от серията Éclaireurs („Осветители“), свързани със спомените от войната и разузнавачите, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат фронта. По отношение на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на „Квадрат 500“ – традиционното място на картините на Папазов в представителната колекция на Националната галерия, могат да се видят гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
