На 81 години почина известният български кинооператор и режисьор Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му. Роден е на 14 юни 1943 г. в село Остров, Оряховско. Завършва операторско майсторство във ВГИК - Москва.
Като оператор заснема някои от най-обичаните и популярни български филми от 70-те и 80-те години: "Вилна зона", "Мъжки времена", "Авантаж", "Лачените обувки на незнайния воин", "Мера според мера", "Време разделно", "Последни желания", "Служебно положение ординарец", "А сега накъде?". Работи с най-големите български режисьори: Георги Дюлгеров, Едуард Захариев, Иван Андонов, Георги Стоянов, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков.
Дебютира като режисьор след промените със "Сирна неделя" (1993). Най-успешният му режисьорски опит е "Откраднати очи" (2015) за възродителния процес, за който Весела Казакова получава наградата за най-добра актриса от Международния кинофестивал в Москва. Сценария Спасов пише заедно с Нери Терзиева, а във филма участват още Валери Йорданов, Ицхак Финци, Мария Каварджикова, Стоян Алексиев и др.
Сред авторските му филми са още "Пеещите обувки" за Леа Иванова и "Живи комини".
Георги Дюлгеров пише за него в книгата си "Биография на моите филми":
"Той има вродено, от Бога дадено, чувство за композиция. По време на "Изпит" аз току надничах в камерата да проверя композицията. Не му се доверявах. Високомерно бях решил, че той няма достатъчно изобразителна култура. Не беше ходил много-много по изложби, а аз прекарах кажи-речи една трета от студентското си време в музея за изобразително изкуство "Пушкин" в Москва. В Ленинград дни подред съм висял в „Ермитажа“. Изучавах композициите на големите майстори, анализирах ги. Особено се задълбочавах в портретите. Направих за себе си откритие – че очите и устните са противоположни. Очите изразяват душата, а устните – характера. Те конфликтуват помежду си и в съчетанието на тази борба си личат големите портретисти.
Напомпан с такова самочувствие, аз доста се препирах със Славчо как да композираме кадрите, докато един ден той разреши споровете ни соломоновски:
- Ето ти камерата! Композирай си кадъра така, както ти считаш за добре! Заснеми го! После аз ще заснема моя. И ще видим резултата на чаршафа!
Слава Богу, като гледахме двата кадъра на екрана, аз имах куража да призная поражението си…
Оттогава престанах да надничам в камерата на Славчо. В последните си филми стигнахме до безмълвна жестикулация. Аз питам:
- Какво хващаш?
Той показва с длани крупността. И работим."
Поклонението пред Радослав Спасов ще се състои на 22 октомври, вторник, от 11.30 ч. в столичната църква "Св. Седмочисленици".