Четиринайсет актриси фурии, които след представление не искат да си тръгнат от театъра, за да ни въведат спонтанно в своите светая светих – сцената, задкулисието, гримьорната, ума, сърцето и душата си. Изобщо – в живота си. Разказват, танцуват, пеят. Играят себе си. Или по-скоро изобщо не играят. Те са Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева-Нети, Гергана Данданова, Гергана Плетньова, Евелин Костова, Елена Райнова, Ели Колева, Лара Златарева, Луизабел Николова, Меглена Караламбова, Мимоза Базова, Пламена Гетова, Радосвета Василева и Стефка Янорова. Вълшебници от няколко поколения, които изграждат женския състав на трупата на „Българска армия“. Облечени са от художника сценограф Нина Пашова – с театрални костюми, които по-скоро напомнят тоалети за червен килим. Очевидно дамите се чувстват отлично в тях…
„Представление и половина“ е авторски спектакъл на режисьора Стоян Радев, създаден въз основа на текстове, споделени от самите актриси – носталгични, трогателно разтърсващи, забавни или безумно смешни. Искрящият комедиен талант на Ингилизова, драматичната острота на Плетньова, вокалната виртуозност на Нети, хамелеонството на Янорова, красивата пламенна младост на Евелин, златните, успокоени с мъдростта на годините спомени на Елена Райнова и Меглена Караламбова … – всяка, абсолютно всяка има своите 15 минути слава в този виртуозен актьорски джем сешън, който не ни се иска да свършва. Вариациите на тема „Театър, любов моя!“ са безкрай – радостни или изстрадани, но задължително дълбоко лични.
Спектакълът започва с финалния монолог на Соня от Чеховия „Вуйчо Ваньо“, произнесен от Ели Колева – една от най-младите в екипа. Думите на класика неусетно преминават в нейната собствена изповед: че може би никога, ама никога няма да ѝ се случи да изиграе Чехов наистина. Неин гид в света на по-опитните става Лара Златарева (известна като Кака Лара, както и с многобройните си превъплъщения в симпатични животинчета, докато би могла да бъде българската Лайза Минели), понастоящем PR на театъра. В представлението Лара неведнъж се анонсира като „бивша актриса“, но и тя в един момент ще се представи с монолог от тежката класика и ще видим какво губят режисьорите и зрителите заради пиарстването ѝ. За щастие, това е поправимо, иска да ни подскаже представлението…
Тревогите на Ели и спойката от името на водещата „Лара пиара“ са червената нишка, която преминава през цялото това очарователно пътешествие в магията на театъра. Персонажът на Ели намира на какво да се възхити у всяка от колежките си, те ще разиграят на свой ред за нея паметни мигове от актьорското (си) житие-битие (не непременно от творческия процес, момичетата умишлено бягат от прекалено „вътрешнозаводския“ дневен ред). Много от свещенодействащите на сцената актриси също не са играли Чехов, може би и няма да го изиграят. Но за нас те все едно са играли, играят и ще играят и Чехов, и Шекспир, и Ибсен, и Пирандело, и Нушич, и себе си… Не само в това представление и половина, а в цялата си кариера, която щастливо продължава. Защото могат да изиграят всеки и всичко. Благословени да са актрисите, които не искат да си тръгват от театъра след представление.
Режисьорът посвещава спектакъла на 60-годишнината от създаването на филма „Осем и половина“ на Федерико Фелини с Клаудия Кардинале, Анук Еме, Росела Фалк, Сандра Мило (впрочем Меглена въобще не отстъпва на тия легенди). През цялото време на сцената заедно с актрисите е Михаил Шишков-син със своето пиано, който осигурява жив и тематично подходящ музикален съпровод към изповедите. Музикален консултант е Добрин Великов-Дони, вокален педагог е Христо Сарафов, а хореографията - на Теодора Попова. Следващите представления са тази вечер, на 10 и 22 март.
