Премиера: "Любовникът"
Участват: Деян Донков и Радина Кърджилова
Един много личен спектакъл се оказва премиерното заглавие в афиша на Народен театър "Иван Вазов" - "Любовникът" на Нобеловия лауреат Харолд Пинтър. Деян Донков и Радина Кърджилова, които за пръв път излизат заедно на сцена, приветстват лично всеки от зрителите при двата входа на камерната зала. Актьорът, на когото това е поредната му режисьорска изява, вече е участвал в определяната като скандална пиеса, поставена навремето в Сатиричния театър. И ако тогава в Сара се превъплъщава Касиел Ноа Ашер, сега сценичната му половинка е жената, с която са партньори и в живота. При това толкова време, колкото брак имат зад гърба си героите в спектакъла - десет години. Усещаме във всеки един момент близостта им, независимо от признанието на Деян Донков, че това обстоятелство прави съвместната им работа по-трудна.
Що се отнася до прочита му на Пинтъровата пиеса, оставил е авторът да "дирижира" действието, а себе си определил по-скоро като "тонрежисьор".
Началото е мудно, тягостно, осезаемо напомня затишие пред буря. В центъра на стаята е разположено някакво подобие на маса, застлано с плътна до земята покривка (сценограф е Никола Тороманов). Постепенно маските на героите падат и те се възправят един срещу друг все по-оголени. Точно както се свлича въпросната покривка, разкривайки отдолу нещо като стъклен похлупак. Това е донякъде алюзия за крехкостта на брачната връзка, но онагледява и постигнатата по-голяма "прозрачност" в семейните взаимоотношения. Именно в този акт на болезнено саморазголване на съпрузите зрителят вижда шанса на всекиго от тях да преживее катарзис и да преоткрие другия. Особено отчетливо долавяме външното проявление на тази идея при героинята на Радина Кърджилова. Носителката на "Икар 2018" и сега прави запомняща се роля. В първата сцена, когато с мъжа си разговарят, обърнати гърбом, виждаме Сара с вчесана и прилежно прибрана коса, облечена в консервативна рокля с високо деколте. Неузнаваема е впоследствие, когато се вихри по еротично бельо и размята коси като някоя разбесняла се вакханка. Напомня ни като темперамент друга нейна героиня - страстната и обладана сякаш от демони Настася Филиповна от "Идиот" на Фьодор Достоевски (ТР "Сфумато").
Верен на творческия натюрел на Пинтър, във версията си Донков не се изкушава да търси ясна граница между истинското и нереалното. Придържа се към максимата му, че "колкото по-разтърсващо е едно преживяване, толкова по-неясно е неговото словесно изразяване".
Следващите представления се играят на 20 януари, както и на 10, 20 и 26 февруари.
*Спектакълът не е подходящ за лица под 16 години.
