Галерия "Васка Емануилова"
До 20 февруари
Лика Янко е сред легендарните авторки в българското изкуство. Нейното творчество е съпътствано от апокрифни разкази за странния й, отличителен и смел стил на работа, за личността й на отшелничка, за свободата, която успява да съхрани в обграждащата я система на администрация и контрол. Позната и едновременно с това оставаща винаги някак чужда и далечна, албанската потомка Лика Янко е близката чужденка в историята на българското изкуство. Сега столичната галерия "Васка Емануилова" показва изложбата "Близката чужденка", която проследява различните творчески етапи на художничката, останала като самобитен талант в историята на българското изкуство. До 20 февруари ценителите ще могат да се запознаят с творби, които са извадени от колекцията на Софийската градска художествена галерия или са предоставени от частни колекционери. Приложени са и непоказвани досега архиви.
Лика Янко едновременно „присъства” и „отсъства” от художествения живот в България. Нейната първа самостоятелна изложба през 1967 г. е свалена веднага след откриването. Причината е в отзивите на критиката, която се изказва крайно отрицателно за картините й. През същата година художничката рисува първия си автопортрет, на който е изобразена с едно око. По нейните думи така тя е искала да покаже, че въпреки закриването на изложбата, й е останало едно око, което вижда. Следват 14 години, през които тя не спира да рисува, но няма възможност да излага платната си в България. Изключена е от общите прояви на художниците. Творчеството й е самостоятелно и различно спрямо официалните директиви за изкуството и поради това се оказва неприемливо. Същевременно тя е представяна в чужбина, а у нас е популярна сред западни дипломати и чужденци, които откупуват картините й. Открива я един французин, който заема поста на културен аташе и я представя на други дипломати. В началото на 80-те години с промените в културната политика под патронажа на Людмила Живкова Лика получава своеобразна реабилитация. Въпреки това тя остава сред изключенията в художествения живот. Сравнително малко участва в общите художествени изложби, но нейни творби са показвани в изложби в Стокхолм, Базел, Париж и др. След 1989 година запазва странния си ореол, а нейните картини продължават да се продават добре на свободния пазар. Голяма част от творчеството си художничката дарява. Тя завещава по една представителна колекция от свои произведения на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и на галерията в Тирана.
Лика Янко е родена в София на 19 март 1928 г. като Евангелия Грабова. Баща й Лазар Янков Грабов е албански общественик и председател на Съюза на албанските културни дружества в България. Бъдещата художничка учи във Френския колеж в София, където се запознава с творчеството на френските импресионисти. Когато е едва на 15 години, влиза в Художествената академия в класа на акад. Илия Петров. А проф. Дечко Узунов, който също оказва голямо влияние върху развитието й като художник, казва, че има две деца - Лика Янко и Генко Генков. Лика Янко се дипломира със среден успех, защото картините й не отговаряли на изискванията на времето. За целия си живот художничката прави 7 самостоятелни изложби и умира през 2001 г. от пневмония на 73-годишна възраст, няколко дни преди откриването на последната от тях.
Настоящата изложба в галерия "Васка Емануилова" се занимава с противоречивостта на фигурата на авторката. Екипът, който стои зад осъществяването на изложбата, е в състав Галина Декова, Красимир Илиев, Владия Михайлова.
