Много е вероятно да не успеем да оползотворим пълноценно последния си миг на тази земя, така както не сме съумели да използваме всички онези възможности, които целият живот ни е предлагал. Макар че в случая "на тази земя" не е много точно казано – в "Затегнете коланите" в „Theatro отсам канала“ финалната равносметка е в небето. Чертата тегли моноспектакълът на Стефания Колева, в който тя – сладоледено руса и тупирана като Мерилин Монро, играе, припява джаз, танцува буйно в ритъма на един хипотетичен Бродуей или Холивуд. Прави го с майсторство и невероятен чар – бонус от Господ, който се прибавя към зрялото й актьорско можене и на моменти я кара да изглежда обезоъжаващо крехка и простимо глезена, когато задава своите „Ако?...“. Ако вместо пътешествие до Лондон си бях подарила за рождения ден просто уикенд в СПА? Ако не се бях качила на този самолет? Ако се бях родила на друго място? Ако ми беше отпуснато друго време и Елвис се беше влюбил в мен? Ако бях взела други решения за важните неща и изобщо – ако бях живяла по друг начин?...
Текстът, по който Стефания се размечтава, е на Здрава Каменова и Светльо Томов, поставящи героинята й в критична ситуация: самолетът губи височина, след минути или дори секунди ще се забие в земята. Класически миг за бърза равносметка. Ще съумеем ли в него да отправим мислено послание до най-скъпите си, да се простим както подобава? Или умът ни ще се вкопчи в някоя невъобразима глупост? Разбира се – второто, демонстрира актрисата, превъплъщавайки се в поредица колоритни пасажери във видеото на екрана, заснето от режисьора Иван Москов в истински самолет със съдействието на Института по въздушен транспорт – София.
Сценичният персонаж на Стефания не е самата тя, но много прилича на нея, защото също е актриса. Ако беше менажирала по-добре кариерата си? И, хоп, тя ще се озове в паралелна вселена, в която може и да спечели кастинг за роля в „Сексът и градът“. Драматурзите обаче остроумно ще пренапишат образите на Кари, Саманта, Миранда и Шарлът... И още много неща ще се пита героинята в кратките мигове на сгромолясване. Защо не се е наслаждавала на изкушенията, появявали се пред нея в образа на прелъстителен мъфин или интересен човек, защо все е намирала съображения да ги отхвърли за друг път? Ще си отговаря с много самоирония, въображение и обич – дори към грешките, които е допускала.
Посланието на този симпатичен, почти „бродуейски“ по дух и стил моноспектакъл с много добра енергия, не е откритие с нова дата: радвайте се на живота, улавяйте мига, вярвайте... Накрая ще звучи мелодия, вплела в себе си музикалната тема от легендарния филм "Ах, този джаз", където посланието май беше подобно. А ако ви е харесала актрисата, след аплодисментите може да й поднесете вместо цветя…мъфини.
Режисьор на представлението е Здрава Каменова, художник на мултимедията – Никола Налбантов, композитор на музиката – Добромир Кисьов. Следващото представление в София е на 16 ноември, а премиерите в Бургас и Варна ще са съответно на 1 и 3 декември.
