Режисьор: Стайко Мурджев
Участват: Явор Бахаров, Малин Кръстев и други

В мъж, който категорично отказва да скъса с тийнейджърството, се превъплъщава носителят на наградите "Икар" и "Аскеер" Явор Бахаров. Става дума за спектакъла на Стайко Мурджев "Най-бързият часовник във вселената" от Филип Ридли, чиято премиера се състоя в края на миналата седмица в Театър 199 "Валентин Стойчев". Скандалният английски фотограф, живописец, сценарист и драматург е един от основателите на значимото в британския театър движение "Право в лицето", а настоящата му пиеса се поставя за пръв път у нас.
Сценографското оформление, предложено от Петя Боюкова, е издържано в духа на ключова в пиесата реплика, която гласи, че "вселената е една огромна зала за мъчение". Подобна е атмосферата в необикновеното жилище, намиращо се над изоставена фабрика за кожи в мъгливия Източен Лондон, където протича действието. Първата сцена въвежда публиката в мрачно помещение с постоянно примигващи и гаснещи светлини, където под соларна лампа търпеливо хваща тен рожденикът Кугър Глас (героят на Явор Бахаров). Надянал гумени ръкавици, около него се върти на пети капитан Так в очаквано наелектризиращото изпълнение на Малин Кръстев. Още в този момент зрителят се догажда, че празненството, организирано по случай уж 19-годишнината на Кугър, съвсем няма да протече по план.  От човек, дълбоко вживял се в ролята на "дирижиращия" събитията, който готви сюрпризи на другите, той сам се оказва обект на изненада. Като за начало единственият поканен от него на тържеството гост се появява с компания, което отключва поредица от обрати. Равностойна на по-опитните си колеги игра показват Виктория Николова и абсолвентът от класа на Иван Добчев - Александър Тонев, който се редува с Румен Михайлов (възпитаник на Атанас Атанасов) в изпълнението на болезнено изживяващия смъртта на брат си Фокстрот Дарлинг. Не за пръв път сме свидетели как с многопластовия си талант Станка Калчева съумява да даде преднина на второстепенна героиня, каквато е в случая Чийта Бий. Облечена в кожи и по-скоро маскирана, отколкото гримирана, тя като че изплува от друг свят, за да цери с почти шамански умения бесовете на отказващия да приеме истинската си възраст Кугър. В "заклинанията", които произнася над аганозиращото му тяло, и в притчите, в които е облечено словото й, е закодирано едно от основните послания на спектакъла. А именно - съвременните деца се раждат не за друго, а за да се друсат, да говорят мръсотии, да пропаднат и накрая да умрат като всяко "нормално" човешко същество. В комичния си абсурдизъм творбата на Ридли не ни спестява бруталното си откровение: "Всички сме малки гладни канибалчета на собственото си канибалско парти!"
Следващите представления се играят на 8 и 14 юни.
Спектакълът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст.