Премиера: "Маркиз дьо Сад" на Дъг Райт
Участват: Георги Кадурин, Явор Бахаров и други

За последните години от живота на скандалния маркиз Дьо Сад, без обаче да има документален характер, е премиерното заглавие в афиша на театър "Българска армия". Режисьорът Иван Урумов поставя за пръв път у нас "Маркиз дьо Сад" на Дъг Райт. 
Нина Пашова, чието дело са костюмите и сценографията, се придържа към духа на Наполеоновата епоха, така че пред погледа на зрителя очаквано се редят колони, статуи, бюстове; пие се вино от бокали. Също като в Молиеровата комедия "Тартюф" главният герой не се появява още в първата сцена, а впечатление за него публиката добива от разговорите на другите за него. Ключови фигури сред тях са подкупният д-р Роайе-Колар, главният лекар на парижката лудница "Шерантон", където е затворен Дьо Сад, и абатът фанатик Дьо Кулмие. В ролята на първия е Георги Къркеланов. Външно (с пригладената си червена перука) и вътрешно той е убедителен като мазния служител на висшестоящите, когото по-малко го е грижа да върне доброто име на психиатрията, отколкото да се облагодетелства лично от ситуацията. На очакваната висота е и изпълнението на Явор Бахаров, чийто персонаж претърпява забележителна, но не и изненадваща метаморфоза. От непоклатим враг на покварата, която въплъщава изолираният от света заради перверзните си съчинения Дьо Сад, свещеникът се превръща на финала в негов последовател, "заразен" от идеите му. Без някога да е симпатизирал на маркиза, както сам признава, Георги Кадурин е забележителен в главната роля. Неговият Дьо Сад е по-скоро мъдрец, отколкото циник, а авторството му на подобни извратени писания възприемаме като някакъв каприз на съдбата. Ключът на актьора към този персонаж е, вместо да затъне в цинизми, да остави в словоизлиянията му да звучат философия и поезия. Образът на маркиза обаче не би се разгърнал като цялостен и пълнокръвен, без постоянно около него да кръжи (поне до един момент) перачката Мадлен (Луизабел Николова). То е все едно да мислим за Дон Кихот, без да си представяме верния му оръженосец Санчо Панса. По аналогичен начин бедната девойка, която е най-ревностният читател на Дьо Сад, скришом му носи пособията, нужни за творчество. Пак тя е човекът, тайно разпространяващ ръкописите му извън "Шерантон". Ставаме свидетели на една преобърната ситуация: истинската лудница е навън, а не вътре в самата клиника. Поредното живо доказателство за това е жената на маркиза в нарочно преекспонираното изпълнение на Антоанета Добрева-Нети. Набедена от тълпата за "невеста на дявола", тя не щади средства и сили, за да подхранва "лудостта" на мъчителите на умопобъркания й уж съпруг.