"Хората от платформа №5", Клеър Пули
превод Гергана Дечева, издателство Peppermill Books
"Никога не е добра идея да се седи неподвижно, да не мърдаш от едно място. Освен ако не си кокошка, която мъти яйца."
Понякога се случва хората да изглеждат заети и завихрени в движение, заобиколени от шумна тълпа и забързани в няколко посоки едновременно, а всъщност да са в застой. Рутината, липсата на сърдечен приятелски контакт – всичко това отнема силите, прави страховете още по-тежки, а трудностите – непреодолими.
Всяка сутрин в 08:05 на гара Хемптън Корт Айона Йот се качва и сяда на любимото си място в трети вагон. Тя изглежда импозантно – с висока прическа и дрехи в ярки цветове; в чантата й има на практика всичко, което може да потрябва; френският булдог Лулу се разполага на съседната седалка, независимо колко лошо ги гледат правостоящите наоколо. Като ярка екзотична птица сред ятото безлични хора, облечени в черно и сиво, тя изглежда недосегаема за времето и физичните закони. Тя е с няколко класи над всички във влака и разбира се, избягва контакт с простолюдието… до момента, в който един от спътниците й не се задавя почти до смърт.
Този инцидент става повод за разговори, общуване, поемане на рискове, нови приятелства, любов и приключения – цяла палитра от светли и мрачни преживявания. Айона поема инициативата ден след ден и няма сила, която да я спре, щом веднъж е решила, че е съвсем в реда на нещата да си пъха носа в работата на всеки.
Постепенно около нея се събира приятелски кръг от спътници. Санджей, Еми, Дейвид, Марта, Пиърс, Бий се разкриват постепенно, с талантите и с несполуките си, и читателят се привързва към тях. Под най-външния слой – дрехи, поведение и обноски, всеки от тях крие изненади, така че до последната страница интересът не стихва, а даже нараства – какво ще стане, какво ще направят, как ще се измъкнат от ситуациите, в които са се заплели. Дори кученцето Лулу може би е демон? "За куче имаше изключително развито чувство за емпатия и вероятно в предишния си живот беше работила като терапевт."
Макар че изглежда непоклатима, оказва се, че и самата Айона има нужда от разтърсване и нов старт в живота. Да, на 57 дори в най-конкурентната среда изобщо не е късно да се направят освежаващи промени; и дори една легенда може да стане още по-легендарна и в новите времена. "Скъпа, какъв е смисълът да си жив, ако преминаваш през живота незабелязано, без да се открояваш и да предизвикваш вълни през блатото?"
Топло и през усмивка авторката засяга тежки и важни теми, като ги пречупва през личните истории на героите си. Те са различни по възраст, произход и социално положение, но всички имат нужда от приятелство, подкрепа и любов. А за да ги получат, просто трябва да се престрашат. "Единственият път към сигурен провал, скъпо момче, е да не се направи опит. Любовта е най-големият риск от всички, но животът без нея е безсмислен."
