"Pоманът на една жена без качества", Ралица Николова
издателство "Жанет 45"
Повествованието тръгва с парадоксално категорично заявление – и днес няма да напиша своя роман. Времето се сгъва и захапва опашката си, защото ние сме сигурни, че романът ще бъде написан и дори вече е написан, щом го държим в ръце. Даже сме зарязали мръсните чинии в мивката, и при всичките си ангажименти, уговорки, ясни и неясни намерения правим не нещо по-належащо, а именно четем.
Историята звучи като нахвърляна набързо в непоследователни дни от седмицата без определено място в месец, сезон или година. Героинята кандидат писателка се носи през динамичното си обкръжение от колеги, роднини, приятели, познати и непознати лица в баровете. В "малките разговори" за дребни теми, модни новости и бури в чаша вино прозира завидна ерудиция. Читателят може да се забавлява като търси скрити цитати, иронични оценки и общоприети мнения; имена на литератори, заглавия и похвати. Всичко прочетено, научено и след това забравено, създава в различните моменти от книгата ту радост и възхищение, ту ни кара да цъкаме с език – и цялото това знание как й помага? Не е невъзможно да усетим порив да я хванем за раменете и навлизайки в личното й пространство, да й кажем – ами напиши го! Избери си история и я разкажи най-после, че да си отдъхнеш и ти, и ние!
Впрочем въпреки целия хаос в мислите на героинята, тя през цялото време е на крачка пред нас. Най-лошото, което можем да си помислим за романа, вече е съвсем точно изказано (от най-глупавите сред приятелите й). Най-хубавото за романа… то също е вярно.
Ако в едната повествователна линия за чичо Любо все пак може отделните епизоди да се свържат и да се изтегли относително здрава нишка; в другата – за написването на романа, усещането е за нехайно и не особено целенасочено лутане, чийто краен резултат сам отрича себе си. Чичо Любо е социален хамелеон; абсурдните му изстрелвания нагоре и скандалните му сривове в обществения живот са толкова непредсказуеми и нелепи, че постепенно започваме да се замисляме дали пък не е чисто истински. Той е художник, гуру, клошар, умира и възкръсва като митологичен герой; оглавява партия, участва в предизборна надпревара, появява се в содомитски оргии, излиза извън тялото си, организира йога ритрийти… И през цялото време е личният кръстник на героинята, част от семейната й история, в неясни отношения с други нейни познати, които свидетелстват за реалното му съществуване. В този карнавален образ, който със свалянето и махането на дългата си бяла брада се превръща в нещо съвсем различно всеки път, са събрани късчета от образите на мнозина от силните на деня.
Силните на нощта, цял свод от пропадащи и въздигащи се, неприятно самовлюбени или пък дистанцирани и недосегаеми артисти, писатели и поети, се появяват по страниците на тази книга-библиотека. Всевъзможни характери напират да си покажат номерата, и силата на авторката е в начина, по който успява да ги събере и пресъздаде, докато с ярък жест изразява безсилието на героинята си да напише роман. Самият многократно цитиран Музил казва: "Днес характери явно трябва да се търсят с фенер, а и навярно ще станеш смешен, ако тръгнеш да обикаляш посред бял ден със запалена свещ."
Е, Ралица Николова се справя отлично и без фенера.
