Режисьор: Недялко Делчев
Участват: Силвия Петкова, Мартин Гяуров и други

Оправдание за проваления си живот неистово търсят героите от спектакъла "Съгласие" от Нина Рейн, чиято премиера се състоя миналата седмица в Театър "София". Авторката на пиесата е носител на множество престижни отличия, сред които награди за най-обещаващ английски драматург и за най-добър режисьор. Българската постановъчна версия е дело на Недялко Делчев. В персонажите, представители на лондонския елит, повечето от които се самоопределят като "правохолици" (което ще рече обсебени от адвокатската си кариера), органично се превъплъщават Силвия Петкова, Мартин Гяуров, Росен Белов, Неда Спасова, Мартин Димитров и Ирина Митева. Невена Калудова пък влиза в кожата на Гейл, която през цялото време, дори когато не участва в сюжетното действие, присъства на сцената. Сякаш постоянно да напомня на умните, ситите и красивите, че паралелно с техния свят съществува и друг. Тънко е уловила актрисата психологията на жената, вегетираща на социалното дъно, където пиянските свади, побоищата, изнасилванията са нейна предопределена съдба. Или поне така смятат дамите и господата, събрали се да купонясват, след като малко преди това са свалили тогите и съдийските перуки.
Новия дом на Едуард и Кити, където ни пренася първата сцена, оприличаваме по-скоро на голо скеле. Така още на този ранен етап представата на зрителите за уютно семейно гнездо се разколебава от подобна визия за пространството - без покрив и без никаква следа от детско присъствие, макар двойката да си има отроче (сценограф е Борис Далчев). Силиконовите кутии, натъпкани с дрехи, само привидно указват, че са новодомци. "Пластмасови" излиза, че са както отношенията в професионалния и приятелския кръг, така и тези между членовете в семейството. Съществената разлика между това хората наистина да се разбират помежду си и просто да се съгласяват един с друг дебело се подчертава от тривиално звучащото иначе заглавие на спектакъла. Неспособни и/или нежелаещи да бъдат лоялни и искрени с партньора в живота си, героите често прибягват до маската. Само и само да не се изправят очи в очи с проблема, докато търсят изход от дадена ситуация, я разиграват като въображаем казус в съдебната зала. По ирония на съдбата обаче някои от тях сами се озовават на подсъдимата скамейка - в преносния и в почти прекия смисъл. "Ключовата дума в пиесата е "съ-страдание". Способни ли сме да го изпитаме? Вярваме ли, че чуждата болка трябва да е и наша? Стени или мостове има в умовете ни?", разяснява режисьорът кои са парливите въпроси, засегнати в постановката.
Представлението ще се играе отново на 28 март, както и на 5 и 23 април.