„Лукойл България“ ще трябва да отдели и лицензира като отделни данъчни складове шестте си бази, свързани с нефтопровода. Всеки един от тях трябва да има отделна банкова гаранция, както и да бъде снабден с измервателни уреди и видеонаблюдение.
Това гласуваха днес на първо четене депутатите от правната комисия. Те се събраха извънредно заради промените в Закона за здравето, с които се отменя извънредното положение след 12 май. В преходните и заключителните разпоредби на здравния закон обаче финансовото министерство е вкарало промени и в закона за акцизите и данъчните складове.
В момента по нефтопровода на търговеца на едро и дребно „Лукойл България“, който тръгва от рафинерията и стига до София, има шест бази, но те се водят като един данъчен склад. Законовата промяна за обособяването им като отделни данъчни складове не е съпътствана с мотиви, но от лаконичните обяснения на зам.-финансовия министър Росица Велкова в правната комисия в парламента, стана ясно, че целта е затягане на контрола.
От Българската петролна и газова асоциация остро реагираха и призоваха правителството да изтегли текстовете. „Тези промени нямат нищо общо със закона за здравето. Те не са обсъждани с бранша“, посочват от асоциацията.
„На фона на икономическата криза, породена от коронавируса, държавата притиска част от бизнеса да прави огромна инвестиция за стотици милиони“, коментира Светослав Бенчев от БПГА. По думите му няма смисъл от тази промяна, защото в момента горивото се измерва във всяка база при напускането му, а сега ще трябва да се мери и при постъпването от нефтопровода. Ако текстът бъде гласуван и на второ четене, „Лукойл България“ ще има срок от един месец да подаде заявления за нови лицензи пред Агенция Митници.
От Българска стопанска камара (БСК) също изразиха несъгласие с начина, по който се променя Законът за акцизите и данъчните складове. "Това не кореспондира с основната цел на вносителя, посочен в мотивите, а именно: „предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение“, посочва БСК. "Предлаганите промени целят единствено да принудят част от петролния бизнес да инвестира средства в инсталирането на още измервателни уреди в период на претърпени от него огромни загуби, поради рязко свитото потребление. Реалният резултат от промяната, ако тя бъде гласувана, ще бъде повишаване цените на горивата в България – ефект, който ще се отрази на всички стоки и услуги и, в крайна сметка - ще забави възстановяването на икономиката", смята работодателската организация.
Петролният бранш е недоволен и от друга промяна, вкрана в преходните и заключителните разпоредби на закона за здравето – този път е чрез закона за корпоративното подоходно облагане. С нея се предвижда ускорено монтиране на камери за 24-часово видеонаблюдение във всички акцизни складове за горива в страната.
„С около три месеца се съкращава действащият срок за въвеждане на видеонаблюдението, т.е. до есента“, посочиха от асоциацията. И напомнят, че в момента пазарът на горива търпи огромни загуби заради постоянно падащи обороти и поевтиняване на петролните продукти.
ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ
Всъщност новите срокове за монтиране на видеонаблюдението засягат и акцизните складове за алкохол и цигари. В момента финансовото министерство е пуснало за обществено обсъждане промени в правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове, в които подробно е разписано как трябва да бъде организирано видеонаблюдението. Камерите трябва да записват всички влизащи и излизащи превозни средства от складовете. Освен това те трябва да разпознават номерата на камионите и да засичат движение. Правилникът трябва да бъде обнародван в едномесечен срок от вдигане на извънредното положение. След това на фирмите се дават два месеца, за да монтират камерите. Министерството на финансите трябва да приеме и две наредби - за реда за подаване на тази информация към Агенция Митници, както и за контрола, който трябва да извършват митниците.
