Също както учениците, и кандидатите за директори на училища, детски градини и на всички институции в системата на предучилищното и училищното образование ще държат изпити преди да бъдат назначени. Те ще трябва да отговорят на тест от 50 въпроса, както и да защитят концепция за стратегическо управление на институцията за 3 г. напред. Това предвижда проект на наредбата за провеждане на конкурсите за заемане на длъжността "директор", предложена от МОН. Правилата няма да се прилагат за училищата по изкуствата и училищата по културата, които са държавни културни институти, както и за държавните спортни училища.
Наредбата регламентира единна система на оценяване и класиране на кандидатите с цел да се гарантира прозрачна конкурсна процедура, "изградена на принципа на конкуренция въз основа на професионалните и деловите качества на кандидатите", пише в нея. Конкурсите за директори на държавните и общинските институции ще се провежда в два етапа - писмен изпит, който включва решаване на тест и решаване на казуси и устен - защита на концепция за стратегическо управление на институцията.
До представяне на концепция ще се допускат само кандидати, получили минимум 30 точки от първия етап на конкурса. Той включва тест от 50 въпроса, които ще трябва да се решат за 90 минути. От тях 40 са с три варианта на отговор, от които само един е верен и ще носи 0.5 точки, а 10 са със свободни отговори - те ще носят по 1 т. Ще се изисква и решаване на четири казуса от области, свързани със спецификата на институцията – училище, детска градина, център за подкрепа на личностното развитие или друго звено. Максималният брой точки за всеки казус е 5 точки.
С въпросите от теста ще се проверява наличието на стратегическа и управленска компетентност, включително административна и правна култура, умения за планиране, организиране и контрол, за управление на ресурси. Ще се отчита и социалната и гражданска компетентност на кандидата. Писменият изпит ще е анонимен, като всеки кандидат ще попълва формуляр за лични данни, който се запечатва. Бланките от писмения изпит заедно с малкия плик ще се поставят в голям, който също ще се запечатва.
По време на защитата на концепцията за управление пък ще се оценяват уменията на кандидата да представи писмената си концепция синтезирано и да аргументира предложенията си. Ще се преценява доколко неговата визия съответства на спецификата на институцията и дали за постигането й се отчитат необходимите ресурси - финансови, интелектуални, човешки. Оценяването включва също мотивация за заемане на длъжността, умения за работа в екип, нагласа за усъвършенстване, както и комуникационни умения.
Окончателният резултат на всеки кандидат ще се формира като сбор от резултатите от писмения изпит и от защитата на концепцията. Максималният резултат е 100 точки - 50 от писмения изпит и 50 от защитата на концепцията.
ЛИПСА
"И в момента кандидатите за директори минават през тест, както и през събеседване. Няма особено голяма разлика в новите правила, просто с наредбата се прави опит за първи път да се официализира процедурата за директорските конкурси", коментира Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. Според него и в новата наредба липсва най-важният въпрос - кой ще провежда самите конкурси и кой ще влиза в изпитните комисии. Наредбата препраща към "съответните органи" по чл. 217 на училищния закон - това са министърът на образованието (който сключва договорите с директорите на държавните училища), шефът на РУО - за общинските училища и кметовете - за детските градини. Въпросните "органи" ще назначават лицата в комисиите, които ще провеждат изпитите и които трябва да са от поне 3-ма членове. казва лаконично наредбата. Това означава, че и занапред всеки министър и всеки шеф на РУО ще може да си определя по свое усмотрение изпитните комисии - "веднъж МОН ще може да си определи 4-5 човека в комисията, друг път общината ще каже кой да влезе в нея", коментира Стаматов. Според него е крайно належащо след спечелване на конкурса директорите да минават на 1-седмично обучение в МОН, тъй като те са изпълнителите на държавната политика, а неярдко им липсва информация за планираните нормативни изисквания.
