Отчитането на т.нар. "мъртви души" в училищата, за чието обучение държавата плаща, но реално учениците не са в клас, е практика, срещу която просветното министерство отдавна се бори, засега с променлив успех. Оказва се обаче, че този почин е пренесен, макар и доста по-фино, на по-горно ниво - в университетите. Макар държавните вузове да започнаха да получават финансиране според комплексната си оценка, включваща качеството на обучение и реализацията на студентите, все още броят на обучаваните кандидат-висшисти е от съществено значение за формирането на бюджетите им. Вероятно затова на някои места контролът по редовното присъствие на лекции е силно занижен, а младежите биват оставяни да работят по време на следването си, преминавайки в индивидуална или задочна форма. Тя обаче продължава да се отчита като редовна, което струва три пъти повече от издръжката за задочното обучение. Така щетите за държавния бюджет възлизат на стотици хиляди левове.

................

Поне четири университета са ощетили държавата, отчитайки студенти в редовна форма на обучение, които обаче реално са се обучавали по индивидуален учебен план или в задочна форма. Това показва проверка на просветното министерство, извършена по сигнал на пловдивския журналист Христо Казашки, който предостави на вестник "Сега" цялата документация по казуса.

Казашки неведнъж е алармирал за слабия контрол, който университетите в България осъществяват по отношение на присъствието и заетостта на редовните студенти, предвидени по учебните им планове. През май т.г. той подава сигнал до просветното министерство, тъй като разполага с данни за некоректно отчитане на редовни студенти в четири наши вуза - Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", Русенски университет "Ангел Кънчев", Стопанска академия "Д. А. Ценов" - Свищов, и Шуменски университет "Еп. Константин Преславски". Три месеца по-късно от МОН идва отговор, който потвърждава визираните от него нарушения. Темата за санкциите обаче е подмината. Ето какво по-точно показват проверките на министерството, чийто предмет са били формите за осъществяване на контрол във висшите училища относно присъствието и заетостта на студентите в редовна форма на обучение, както и редът и условията за провеждане на обучение по индивидуални учебни планове и тяхното администриране от университетите. 

Великотърновски университет

От посещенията на МОН във Великотърновския университет и от предоставените от вуза документи е установено, че учебният процес там се провежда в съответствие с учебните планове и програми, но не са изрично предвидени мерки за контрол за присъствието на студентите по време на лекции и упражнения. За 4-ма студенти, визирани в сигнала до МОН, е установено, че са записани в редовна форма на обучение, но се обучават по индивидуални учебни планове. "Според преподаватели от университета се наблюдава ниска посещаемост на занятията от студентите, като на не малка част от тези, които са записани в редовна форма на обучение, е разрешено да се обучават по индивидуални учебни планове, тъй като се налага да упражняват трудова дейност", пишат проверяващите. В хода на проверката е установено още, че младежите, преминали на индивидуален план, са приети в редовна форма и съответно са подадени като такива в Центъра за информационно осигуряване на образованието (ЦИОО). За тези студенти се предоставят средства за издръжка на обучението от държавния бюджет в размер като за студенти в редовна форма. За 158 студенти, подадени в редовна форма, при 935.55 лв. норматив за издръжка в професионално направление "педагогика", университетът е получил 147 817 лв. Този брой обаче трябва да бъде приравнен на студенти в задочна форма (158/3=53) и съответно средствата за издръжка на обучение ще са в размер на 49 584 лв., пишат от министерството. Така щетите възлизат на близо 100 хил. лв.

Русенски университет

За него е установено, че от посочените в сигнала 21 студенти по специалност "екология и техника за опазване на околната среда" в редовна форма на обучение 10 са напуснали по собствено желание и са отписани от висшето училище, а останалите 11 към момента са действащи студенти. Съгласно справка на русенския вуз общият броя на студентите, преминали на индивидуален план на обучение, е 29 души. Според информация, получена в ЦИОО, общият брой на обучаваните студенти в редовна форма в университета е 4155. Информация за студенти, обучаващи се по индивидуален учебен план в регистъра на действащите и прекъсналите студенти, обаче не е подадена. Няма данни обучаваните по индивидуален план студенти да са приравнени като студенти в задочна форма, отчитат от МОН.

Стопанска академия в Свищов

За посочените в сигнала трима студенти се е установило: двама от тях са се преместили в индивидуална форма същия ден, в който са записани в редовна форма, един студент - месец след записването си. Въпреки това тримата студенти са подадени в регистъра като студенти, записани в редовна форма на обучение, сочат данни на ЦИОО. Справка на самия вуз показва, че общият брой на студентите от първи до четвърти курс в редовно обучение е 1979, от които 221 са преминали към индивидуално обучение. Те обаче са приети като студенти в редовна форма и съответно са подадени като такива в ЦИОО, съответно за тях се предоставят средства за издръжка в размер като за редовни студенти. "При условие че студентите по индивидуален учебен план се обучават по реда и условията на студентите в задочна форма на обучение, то за реалния брой 221 студенти, подадени в редовна форма на обучение, при 1016 лв. средно претеглен норматив за издръжка, висшето училище е получило 224 536 лв. След като тези студенти се приравняват към задочна форма на обучение, средствата за издръжка на обучението им следва да бъдат 75 184 лв.", констатират от МОН. Т.е. тук щетите възлизат на около 150 хил. лв.

Шуменски университет

Справка на вуза показва, че към април 2019 г. в него има 3125 действащи студенти. 106 от тях се обучават по индивидуален план, а 876 - при облекчен режим, позволяващ обучението на бременни студентки, студентки майки и студенти бащи с деца до 6 г., студенти с физически увреждания, с хронични заболявания, диспанзеризирани студенти и работещи студенти (редовно обучение) да се осъществява с посещение на не по-малко от 50% от предвидените по учебен план занятия. Т.е. една трета от студентите се обучават при специални условия, но присъстват в регистрите като студенти в редовна форма, за което получават и съответното за тази форма финансиране. Докладът на МОН не казва колко точно е ощетен бюджетът в резултат на това шикалкавене, но според данни на Христо Казашки тук загубите са най-големи - близо 670 хил. лв. заради предоставени близо 1 мнл. лв., вместо полагащите се за задочници около 330 хил. лв. Според него по-тревожното от всички тези констатации е, че е установена ниска посещаемост на лекции и упражнения от голям брой студенти, което по този начин сериозно уврежда качеството на учебния процес.

Въпросителни

И в 4-те университета е установено, че се подават документи с невярно съдържание с цел привличане на по-голям дял от държавната субсидия към съответното висше училище. Логиката сочи, че има основания да се извърши проверка и в останалите 34 университета. "Защо това не се прави", пита пловдивският журналист, който оприличава вредната практика на "картелно споразумение", вероятно известно отдавна на МОН. "Резултатът от 4-те проверки може да се екстраполира и да се предположи, че злоупотребите могат да достигнат десетки милиони. От доклада на МОН обаче не става ясно какви последствия ще има за извършителите на посочените финансови престъпления, съгласно Наказателния кодекс", казва Казашки, който е изпратил доклада на МОН и до куп институции - финансовия министър, ДАНС, Сметна палата, вицепремиера Томислав Дончев, Посолството на САЩ и др. "При положение че се констатира масово извършване на документни престъпления и незаконно източване на държавния бюджет, не е ли това достатъчно основание да започне преструктуриране и редуциране на държавните висши училища в България?", пита още той. Както и дали е толкова трудно експертите от МОН и НАП да засекат по ЕГН студентите, които работят, учат и се водят редовна форма на обучение. "Ами, ако те получават и стипендии, общежития и други придобивки", пита той, заключавайки, че е настъпило отдалечаване от академизма, и влошаване на качеството на учебния процес в родните вузове.

Препоръки

Във връзка с констатациите на МОН до ректорите на 4-те университета са изпратени препоръки, научаваме от доклада на образователното ведомство. Една от тях е "да се прецизира подаването на данните за студентите в регистъра на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти, като коректно се отбелязва предвиденият код за обучение по индивидуален план". Административният ред и условията за провеждането на обучение по индивидуални планове да се конкретизират в правилниците за дейността на висшите училища, в които да се регламентират и процедури и форми на контрол за по-значително присъствие на студенти на лекции и упражнения, съветват още от МОН. Сред другите препоръки са още да се извършват необходимите административни процедури към ЦИОО за корекция в регистъра на действащите и прекъснали студенти относно младежи, сменили формата си на обучение, студентите, обучаващи се по индивидуални планове, да се утвърждават поименни индивидуални учебни планове и др. 

Мерки

От доклада на МОН става ясно, че ректорът на ВТУ проф. Христо Бонджолов е информирал, че с негова заповед е сформирана комисия, която да провери "индивидуалните" студенти в педагогическия и стопанския факултет на вуза. Въпросната комисия е направила предложение за изготвяне на процедура за административен ред и условия за провеждане на обучение по индивидуален план, изработването му и график на занятията към него. Процедурата ще бъде част от правилника за организацията на учебния процес на университета и ще бъде внесена за приемане от Академичния съвет, уверил е проф. Бонджолов. При следващо подаване на данните към регистъра на студентите пък ще бъдат отразени и младежите, преминали на индивидуално обучение, докладвал е той. Ректорът на Русенския вуз чл. кор. проф. Христо Белоев е обещал да актуализира данните за индивидуалните студенти при следващото подаване на данни в регистъра, също както и ректорът на Шуменския университет проф. Георги Колев. Ректорът на Стопанската академия доц. Иван Марчевски пък е съобщил, че имат нов правилник, в който са разписани условията за обучение на студентите по индивидуален учебен план, както и че на всички тях ще бъдат утвърдени поименни индивидуални планове.

Санкция

Единствената санкция заради въпросната порочна практика е наложена на Великотърновския университет, съобщи за "Сега" просветният министър Красимир Вълчев. Той е глобен с 98 хил. лв., които ще бъдат приспаднати от следващия му бюджет. Останалите три университета обаче са минали само с препоръки, тъй като са записали в правилниците си, че студентите, обучавани по индивидуални планове, трябва да вземат всички часове, които се полагат и на редовните студенти. Т.е., формално погледнато, от гледна точка на документите, няма редуциране на часове, няма и нарушение. В закона за висшето образование са описани 4 вида форми на обучение - редовни, задочни, вечерни и дистанционни. Няма обаче индивидуални, т.е. законово те не могат да се приравнят на задочните, макар да приличат на тях, обяснява министърът липсата на ясна законова регламентация по въпросния казус. "Ние не сме пъдари, невъзможно е да се провери дали всички студенти си вземат часовете, което може да става дори събота и неделя", казва Вълчев. Според него по-тежкият проблем е не загубата за бюджета, колкото факта, че дори в редовна форма студентите не ходят редовно на лекции. "Разликата между висшето образование у нас и в чужбина е, че в чужбина студентите всеки ден ходят със задачи, есета и разработени материали, докато у нас на много места те ходят предимно от сесия на сесия", признава всеизвестния от години факт просветният министър. По думите му като цяло у нас средната посещаемост на лекции е ниска, причините за което могат да се търсят както в това, че родните студенти работят, така и в тенденцията за симулиране на висше образование (един от пресните примери е премахването на семинарните занятия и упражненията в най-големия ни икономически вуз - УНСС - бел.ред.). Това обаче навежда на тъжния извод, че системата на висшето образование у нас продължава да не произвежда това, за което е призвана.