Близо 73% от учителите, участвали в национално изследване на синдикат "Образование" относно неработещите политики и практики в закона за предучилищното и училищно образование, смятат, че най-порочна практика в образованието е прекомерната административна натовареност. "Промяната на кухите текстове в закона и многобройните наредби, обхващащи над 5000 страници, трябва на бъде топ приоритет на бъдещите образователни министри. Това ще бъде труден и бавен процес, защото бумащината, като октопод е обхванала всички сфери на образователните дейности", коментира д-р Юлиян Петров, председател на синдиката.
Изследването е сред 4575 участници: 88% учители, 3.9% директори, 7.7% родители и заинтересовани и е проведено в рамките на 10 дни. Резултатите от него ще бъде бъдат представени на министъра на образованието и науката и политическите партии, участващи в 48-то Народно събрание. Възрастовата група на участниците кореспондира с високата средна възраст на българските учители - 38% от анкетираните са от 45 до 55 г., 22% - от 55 до 60 г., 21% - от 35 до 45 г., 10.6% - до 35 г. и 7.8% - над 60+ години.
За да се намали огромната бюрокрация, 74% от учителите смятат, че незабавно трябва да се променят или отменят кухите текстове в закона и многобройните образователни наредби. 64.3% настояват да се намали драстично практиката да се изискват идентични информации от МОН и РУО. Да се премахнат многобройните платформи, които следват всяка дейност и проект от МОН, и да се ползва единна електронна платформа, са настояли 61% от участниците. "Учителите настояват за свобода на избора на платформи, без ограниченията и натиска на ИКТ дирекцията на МОН, оглавявана от Борис Герасимов", пишат от "Подкрепа", настоявайки въпросният директор да се извини публично на българските учители за изявлението: "Основната пречка пред дигитализацията на всяка образователна система са учителите".
37% от участниците са настояли да се промени процедурата за налагане на санкции към учениците. Други предложения са - да се забрани на администрацията на МОН и РУО да изисква справки и информация, налични в Националната електронна система, както и да не се налага на класния ръководител да провежда разследвания заради отсъствията на учениците. "Педагогическите специалисти незабавно да бъдат освободени от училищни комисии, за които нямат ценз и експертиза! Такива са изисквания на Гражданска защита, МВР, МЗ и РЗИ, Отделите за закрила на детето и др. Да бъдат назначени пожарникари, полицаи, лекари и социални работници за това!", казват от профсъюза. Над 90% от документацията, свързана с работата на учителите за деца и ученици със специални образователни потребности, е лишена от смисъл, а това отнема от ресурса и времето за работа с тези деца и ученици, става ясно от отговорите на учителите, които предлагат да се намали драстично отчета, за сметка на работата.
Припомняме, че преди седмици от МОН заявиха, че започват анализ на нормативната уредба в средното образование с цел намаляване на административната тежест, като в работните групи ще участват представители на МОН, на синдикатите и учители. Оттам съобщиха, че служебният просветен министър проф. Сашо Пенов е възложил и на БАН оценка и анализ на резултатите от "често променяните закони и наредби в образованието, за да се види как действат те, преди да се върви към промени". Не е ясно колко време ще продължи въпросният анализ.
НЕРАБОТЕЩИ ПОЛИТИКИ
Политиката за грижа към българския учител е определена като втората най-неработеща политика. За да се промени това, 88.2% от учителите са заявили, че учителският труд трябва да се прекатегоризира към втора категория. От синдиката пък настояват да се намалят нормативите на учителите след 50-годишна възраст, за да бъдат съхранени до пенсионна възраст, както и да се структурира механизъм, при който при отработване на 4 г., учителите да ползват 1 година за квалификация и рехабилитация, без да работят с ученици.
Атестирането на учителите пък се определя като "една от скандалните политики", която по думите на синдиката "в този си вид няма аналог в европейските образователни системи" и разбираемо не е задействала и в момента буксува в очакване. 66.8% от анкетираните са предложили категорично тя да отпадне от закона, а всеки трети преподавател предлага атестирането да се слее с политиката диференцирано заплащане. Останалите са заявили, че това е рестриктивен инструмент, останал от тоталитаризма, че не трябва да се извършва от колеги в образователната институция, че е атестирането е обречено на формализъм и че е елемент на образователната бумащина, без никакъв смисъл.
На следващо място педгозите са посочили като неработещи политиките по правата и задълженията на родителите, следвани от тези за Обществените съвети в училищата, инспектирането на образователните институции, допълнителната подкрепа, политиката за привличане и задържане на млади за системата учители и др.
