Поредните промени във висшето образование са вече в ход. Мораториум върху разкриването на нови университети, затягане на правилата за акредитация, ограничаване на летящите професори, договори за управление между ректорите и просветния министър - това са част от фундаменталните промени, които МОН предлага в закона за висшето образование. Няма спор, че част от тях ще се сблъскат със сериозна съпротива - неслучайно проектът беше публикуван за обществено обсъждане след изборите. Какво предлага МОН и какви са първите реакции на ректорите?
Мораториумът - временен
Една от знаковите поправки в закона за висшето образование е предложението за налагане на временен мораториум за разкриването на висши училища - до приемането от Народното събрание на Национална карта на висшето образование. С въпросната карта ще се определят териториалната и профилната структура на висшето образование в страната по професионални направления, т.е. тя ще казва в кои градове и райони какви вузове и професионални направления трябва да има. Срокът за внасянето й в МС от образователния министър е 1 г. от влизане в сила на закона, а приемането й ще става от парламента. Замислената забрана обхваща разкриването на филиали и основни звена в държавните вузове (факултети, департаменти, институти и колежи), но не и в частните.
Тази мярка бе предложена от самите университети, но дори и тя предизвиква критика. "Когато преди години се говореше за мораториум, бе разрешено на 6 колежа да станат университети. Сега, когато отново се говори за това, се разреши на Бургаския университет да разкрие нов факултет. Значи за едни става, за други - не", коментира пред "Сега" ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов. Според него замислената Национална карта на висшето образование е несериозна, защото университетите не са регионални звена, а специалностите, които се изучават в тях, не са само за определени градове. За пример той дава чуждестранните студенти, които според него трудно ще се вмъкнат във въпросната карта. "Вместо да създава всевъзможни пречки пред приемането на чуждестранни студенти у нас, по-добре е държавата да развърже ръцете на университетите да се дофинансират", настоява той.
Договорите за управление - централизация или прозрачност
Нееднозначно се приема и друго предложение на МОН - за сключване на договори за управление между ректорите и просветния министър, в чиито правомощия занапред влиза утвърждаването на политика за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. Идеята на министър Красимир Вълчев, по която уж има консенсус в академичната общност, е той да сключва договори за управление с ректорите на държавните вузове, в които ще се формулира политиката за развитието им, ще се набелязват конкретни механизми и показатели за изпълнението й, по които след това ректорите ще се отчитат. Според някои обаче въпросните договори представляват политическа намеса в академичните свободи. "Личната ми позиция, че тези договори с нищо няма да допринесат за развитието на университетите, а напротив - ще утежнят ангажиментите на министъра", коментира проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите. Според него това е ненужно, тъй като висшите училища биват контролирани по доста други начини - чрез държавните субсидии, от Сметната палата, АДФИ и др.
Проф. Бонджолов от ВТУ съзира в договорите за управление директно нарушение на автономията на висшите училища. Той признава, че от МОН имат основания за въвеждането им, но от друга страна, смята, че не бива просветният министър, който е политическо лице, да се намесва в академичните свободи. "Вземат ни на ръчно управление!", възмущава се той. Според него поправките в закона са поредните набързо подготвени "кръпки", които не решават основните проблеми на вузовете. Той смята, че е много по-добре да се подготви нов закон за висшето образование - теза, изричана и от други представители на академичната общност.
Според проф. Запрян Козлуджов, ректор на Пловдивския университет, промените са изключителни смислени, балансирани и за първи път по тях е постигнат консенсус между всички заинтересовани страни. "Договорите за управление ще доведат до друг тип отговорност, защото някои ректори забравят за какво са избрани. Те ще са един вид гаранция, че няма да се допускат други случаи като Свищов или Търново", смята той.
Летящите професори
На отпор се очаква да се натъкне и предложението да се сложи край на т.нар. летящи професори, което нито един парламент досега не е успял да въведе заради силното преподавателско лоби. МОН предлага занапред един преподавател на основен трудов договор да може да участва в акредитацията на само едно висше училище, а не на две, както е сега.
"Ако тази мярка влезе в сила, ще се въведе пълна регулация и ще се повиши качеството на висшето образование", убеден е проф. Тотев. Проф. Бонджолов също подкрепя мярката, но според него е добре за нея да има известен гратисен период. "Нека университетите имат време, за да си подредят факултетите и да могат да изпълнят изискването", казва той, уточнявайки, че при него проблем би имало само в юридическия факултет, за който ще трябва да потърси още преподаватели.
Таксите - нагоре и надолу
Въпреки опитите на държавата да увеличи броя на студентите в някои особено дефицитни откъм кадри направления, кандидатите за редица специалности като математика, физически, химически науки и т.н. все още са изключително малко. С цел обръщане на тенденцията проектът регламентира освобождаването от такси в държавните висши училища на студенти, обучаващи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда по списък, утвърден от Министерския съвет. Дали мярката ще даде търсения ефект, ще стане ясно най-рано догодина, а за реализирането й в тазгодишния бюджет бяха планирани около 2 млн. лв.
Друга промяна обаче дава възможност за увеличение на студентските такси в най-добрите университети, което едва ли ще се хареса от студентите. В момента таксите за студенти са ограничени до 2/3 от диференцираните нормативи по професионални направления, а занапред към тази база се добавя и компонентът, който получават вузовете по линия на комплексната оценка за качеството на обучението, т.е. таванът на таксите в най-добрите специалности може да скочи.
Отстъпление при частните вузове
В проекта на МОН се забелязва отстъпление при частните вузове. Първоначалното намерение на министър Вълчев бе да наложи ограничение в броя на приеманите за обучение "частни" кандидат-висшисти, тъй като така или иначе приемът в тези вузове се запълва само наполовина. Проектът обаче предвижда занапред МС да не утвърждава броя на студентите в частните университети, което би им дало пълна свобода да определят приема. МС ще продължи да открива, закрива и преобразува факултети, институти и поделения в чужбина към висшите училища, но за пръв път филиали и колежи на частните вузове ще се откриват също с решение на МС. От частните висши училища занапред ще се изисква и да са собственици на имотите, в които провеждат обучение.
За първи път минимална заплата
Като безспорно положителна стъпка се определя въвеждането на минимални заплати за академичните длъжности. Отдавна е известно, че има огромна разлика в заплащането по университети, а много преподаватели получават по-малко от учители в средното образование. С въпросното предложение се цели гарантирането поне на някакъв минимум за преподавателите, който да е еднакъв за всички висши училища. Възнаграждението на ректорите пък ще се определя по общи за страната правила, утвърдени от министъра на образованието.
Факултетите
Факултетите на университетите вече ще трябва да имат поне 3 катедри, но вече няма да е задължително в тях да работят поне 40 души на основен трудов договор. В това мнозина анализатори виждат отстъпление от заявката за ограничаване на летящи професори. Както и досега, хабилитираните лица от академичния състав трябва да водят за всяка специалност 70 на сто от лекционните часове. Ако ректор бъде отзован, това трябва да бъде гласувано с 2/3 от гласовете в Общото събрание, а не както досега - с повече от половината гласове.
За напреднали
С цел подобряване на връзката между вузовете и училищата проектът дава възможност за сключване на до 2 споразумения между държавно висше училище и държавни или общински училища. По силата на споразуменията ще е възможна съвместна учебна дейност по учебни предмети и/или модули за придобиване на профилирана и професионална подготовка между 11-12-и клас, както и по учебни предмети за придобиване на специализираната подготовка в средната степен на образование. Обучението ще може да се провежда от лица, заемащи академични длъжности във висшите училища. Те ще могат да изпълняват до 30 на сто от норматива си за учебна заетост, като един час от норматива им ще се приравнява на два учебни часа, определени за изучаване на учебния предмет в училище. Този текст ще даде законова рамка за училища като това, което съществува към Техническия университет в София.
-------------------
Вече ще има закриване на вузове за лошо качество
Относно акредитацията на университетите, която занапред трябва да се осъществява с електронни средства посредством разработена от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) електронна платформа, се предлагат и много други съществени промени, които според едни имат потенциала да повишат качеството на родното висше образование, а според други няма да променят картината по същество.
Занапред институционалната акредитация ще е два вида: първоначална - за новооткрито или преобразувано висше училище, и последваща. При първата ще се вземат предвид собствеността на висшето училище, вътрешната му система за оценяване и поддържане на качеството на обучението, профила и квалификацията на академичния състав, материално-техническата осигуреност и др. При втората освен допълнителна проверка на въпросните критерии ще се отчитат и резултатите от оценяването на отделните професионални направления и/или специалности от регулирани професии. Оценяването при институционална акредитация ще се извършва по десетобалната система, както и досега, а срокът й на валидност ще е 6 години. (В момента в закона е записано, че акредитацията е 6 г. при оценка между 9 и 10, 5 години - при оценка между 7 и 8.99, 4 години - между 5 и 6.99 и 3 години - между 4 и 4.99). При оценка под 4 ще се издава отказ от институционална акредитация, както и сега (сега отказът е при оценка под 3.99).
Новото в проекта е, че до 18 месеца от получения отказ за институционална акредитация висшето училище може да поиска извършването на нова процедура, но ако не го направи или получи два последователни отказа, ще се пристъпва към закриване. В момента също има възможност за отказ от акредитация - ако вузът не отговаря на изискванията за материала база и за академичния състав. Т.е. едва ли след приемане на промените ще бъдем свидетели на закрит вуз.
Програмната акредитация за дадено професионално направление, която ще се дава за 4 г., пък занапред ще се извършва едновременно за всички висши училища, обучаващи по специалности от направлението, по утвърден от Националната агенция за оценяване и акредитация график. Това ще позволи да се постигне "диференциация на качеството в съответното направление в различните висши училища", смятат вносителите от МОН.
Проектът завишава леко прага, при който вузовете могат да обучават в различните степени. Ако досега университетите можеха да обучават в степен "бакалавър", при условие че имат програмна акредитация от 4 до 4.99, занапред горната граница се вдига до 5.99. Промяна на изискванията има и при обучението на магистри и доктори - досега за това бе нужна оценка от програмната акредитация от 5 до 10, а занапред за обучение на магистри ще е нужна оценка от 6 до 7.99, а за доктори - от 8 до 10.
Според експерти по-важно в тази област е да се промени методиката за оценяване на вузовете, която изготвя Акредитационният съвет в НАОА, за да се базира тя в по-голяма степен на обективни показатели, каквито са например научната дейност и ефективността на дадени мерки.
