Поредна организация за обяви за диференциран подход при отварянето на училищата. От Центъра за междуетнически диалог "Амалипе" отдавна алармират, че ситуацията в малките населени места е коренно различна от тази в големите градски училища и че местните особености дават възможност за безопасното възстановяване на присъствен учебен процес при спазването на строги противоепидемични мерки. В потвърждение на позицията си те представят проучване, направено между 1-3 февруари в рамките на Мрежата за интеркултурно образование „Всеки ученик ще бъде отличник“, обединяваща близо 300 училища, голямата част от които са с различна концентрация на ученици от уязвими групи и особено на ромски ученици.
В същото време и премиерът Бойко Борисов днес намека за подобно развитие на нещата. Той заяви, че "към момента нищо повече не трябва да се затваря" и поръча в малките населени места, "където в цялото училище една смяна е от 70-80 души", децата да "отиват да се учат присъствено". "Бъдете гъвкави“, обърна се той към здравния министър Костадин Ангелов, който до миналата седмица повтаряше, че засега няма да прави експерименти и остава схемата с ротацията на определни класове (в момента на училище освен 1-4 клас са и учениците от 7, 8 и 12 клас).
В анкетата на "Амалипе" са участвали 233 училища от цялата страна. От тях над 50% са училища с до 150 ученици, а около 1/4 са училищата с над 250 ученици. Над 57% са селските училища, 28.57% са училищата в малките населени места, а около 15% са училищата, които се намират в областни градове и в София (столичните училища са само 4).
На въпроса „Каква е степента в проценти на заболеваемост от Covid-19 сред вашите ученици и персонал в момента?“ близо 77% от училищата отговарят, че в момента нямат заболели ученици и учители. В близо 20% от училищата има до 5% заболели и едва 2.5% имат над 10% заболели.
Малък е и процентът на педагози, преболедували Ковид-19. В 50% от училищата до 5% от учителите са се срещнали с Ковид- 19, а около 1/4 от училищата споделят, че досега не са имали заразени преподаватели. По-голямата част от тях (около 75%) са селски училища.
По отношение на учениците, над 3/4 от училищата споделят, че никой от техните ученици не се е сблъсквал с болестта (75.5%), в 20% от училищата от Ковид са преболедували до 5% от учениците.
По отношение на противоепидемичните мерки, участниците в анкетата са били помолени да отбележат как спазват основните типове мерки. Резултатите са категорични, че през изминалата 1 г. всички са се научили да спазват основните мерки. Почти 100% са отговорите „да, всички ползват“ или „по-голямата част ползват“: топла вода, дезинфектанти, лични предпазни средства в междучасията, по коридорите и общите помещения. 86% от училищата посочват, че успяват да осигурят напълно или в много голяма степен социална дистанция в час. 93% имат създадена организация на движението по коридорите, а 98% са гарантирали да няма струпване на големи групи ученици на едно място.
Преобладаващият брой училища разполагат с минимум 2 етажа, а 67 училища имат 2 или повече сгради. Едва 18 училища са посочили, че сградите им са само с 1 етаж. "Това показва, че преобладаващата част от анкетираните училища разполагат с големи сгради, а с оглед на това, че броят на учениците в тях е по-малък, те имат чисто математическата възможност да подсигурят спазване на дистанция и по-голяма площ на отделен ученик, за разлика от някои училища в големите градовете с голяма пълняемост на паралелките, където се получава голямо струпване на ученици на малко пространство", казва от Мрежата. Оттам са на мнение, че това трудно ще бъде преодоляно с въвеждане на настоящия механизъм (на връщане на 7, 8 и 12 клас в училищата - бел.ред.), защото той не намалява броя ученици, които са по едно и също време в една класна стая. Според тях има възможност в малките населени места, дори и при връщането на всички ученици в присъствена форма, да бъде осигурена дистанция, те да не бъдат струпвани на едно място и да бъдат приложени всички противоепидемични мерки. "Нещо повече, ако големината на една класна стая е около 48-50 кв.м, а средният брой ученици в една паралелка в училищата, участвали в проучването, е 16.3, както показват резултатите, то на ученик средно се падат по 3 кв.м., което е повече и от заложеният стандарт от 2 кв.м за площ за 1 място", казват от организацията.
Показателен според тях е и средният брой паралелки в анкетираните училища. В прогимназиалния етап са 4.19 паралелки, което, като се има предвид, че са 3 класа, се пада по около паралелка и половина на клас. В гимназиална степен средният брой паралелки е 7.51, което също е по около паралелка и половина на клас. "Това показва, че чисто математичски, дори и всички паралелки от един етап да се върнат присъствено, това пак ще е по-малко от едно голямо училище, в което има 5 или 6 паралелки само от един клас", аргументират се от Мрежата за интеркултурно образование. Според тях въпросните данни показват, че по-голяма част от училищата в малките населени места разполагат с достатъчно пространство за броя ученици, които обучават. Дори и ако всички ученици се върнат присъствено в училище, те пак ще имат възможност да бъдат разпределени така, че да се поддържа необходимата социална дистанция, нещо, което в големите градове трудно ще се постигне, смятат оттам. Затова и смятат, че ако заболеваемостта в тези училища продължи да бъде ниска и всички противоепидемични мерки продължат да се прилагат със същата последователност, както и към момента, то логично би било да се даде автономност на тези училища, покривайки определени критерии, сами да вземат решение за връщане към присъствено обучение.
За това всяко училище да може да взема решение кои ученици да върне в клас най-напред настояха от Съюза на работодателите в системата на народната просвета. След това и от Националната мрежа за децата излязоха с позиция, в която настояват за локална автономия на училищата да преценяват колко и кои класове да върнат в присъствено обучение едновременно, като се помисли за по-рано връщане на учениците в 6-и и 9-и клас поради непропорционално дългия период, в който те учат дистанционно, спрямо другите ученици. От здравното министерство обаче са категорични, че поне засега мерките не бива да се разхлабват. Миналата седмица просветният министър Красимир Вълчев намекна, че е възможно да се обсъди варианта за връщане на повече класове от 5-7 клас в малките учебни заведения, но само ако обстановката позволява.
ДАННИ
Средният брой ученици в паралелка сред анкетираните училища е 16.3. Най-голям процент са училищата, в които паралелките са с между 16 и 20 ученици, след това са между 11 и 15. Има само едно училище с над 26 ученици в паралелка. 44 училища или 18.89% са с под 10 ученици в клас, а почти 2/3 от училищата са с маломерни паралелки, което показва, че отново квадратните метри пространство, които се полагат на един ученик в едно обособено пространство е достатъчно голям, за да се поддържа дистанция и да се прилагат всички противоепидемични мерки, казват от организацията.
