Местните избори през октомври, за които бяха отделени рекордните в българската история 71 млн. лева, поскъпнаха с нови милиони. Седмици след вота правителството изненадващо реши да отпусне още 3.1 млн. лева. Така общият бюджет на изборите надхвърля безпрецедентните 74 млн. лв. Сумата е с почти 25 млн. лв. повече в сравнение с предния вот за кметове и общински съветници през 2015 г.

Решението на кабинета стигна до медиите с неясно прессъобщение от заседанието на МС, от което изобщо не се разбира за какво точно се дават 3.1 млн. лева. Опитите на в. "Сега" да изясни въпроса бяха силно затруднени от прехвърляне на топката между три институции - Министерския съвет, Министерството на финансите и Централната избирателна комисия (ЦИК). В крайна сметка се разбра, че милионите са за допълнително отпечатани бюлетини.

От пресслужбата на МС казаха, че не са в темата, и посъветваха да питаме финансовото министерство, тъй като то било вносител на предложението за отпускане на допълнителни средства за разходите на ЦИК. 

От МФ бяха категорични - план-сметката е правена по прогноза на ЦИК за броя на бюлетините, но "реалните потребности от осигуряване на хартиени бюлетини, заявени от районните избирателни, наложиха отпечатването на по-голям брой бюлетини спрямо прогнозния". В писмен отговор на МФ до "Сега" се посочва: "Въз основа на действителните данни за броя отпечатани хартиени бюлетини за местните избори и по искане на ЦИК правителството отпусна допълнително 3.1 млн. лева за заплащането на хартиените бюлетини".  

Говорителят на ЦИК Александър Андреев обаче отрича комисията да е надхвърлила бюджета си. "Аз лично считам, че парите не са допълнителни или може би неправилно е написано. Това са средствата, съгласно договора с печатницата на БНБ за плащането на бюлетините, с които гласувахме на първи и втори тур", коментира Андреев. "Обърнете се към Министерския съвет дали е плюс, или е минус и дали изобщо е нещо различно", отговори Андреев на въпроса дали трите милиона са извън 10-те млн. лв., които бяха предвидени за ЦИК в план-сметката за изборите.   

Разминаването между предварителните очаквания за необходимия тираж и "реалните потребности" от бюлетини е драстично - целият бюджет на ЦИК за изборите през октомври бе 10 млн. лева, а доплащането,одобрено впоследствие, е 3.1 млн. лева. Това на практика означава оскъпяване с цели 30%. 

От избирателната комисия се оправдаха с балотажите, които били непрогнозируеми: "не може да се предвиди с точност броят на населените места, където ще се проведе втори тур на изборите". 

Съвсем скоро ще разберем кое колко е струвало в най-скъпите местни избори досега. Срокът за представяне на отчет за изборните разходи е 17 декември. Ако има неусвоени средства, те трябва да бъдат възстановени в бюджета, посочи Министерството на финансите. 

Междувременно президентът Румен Радев свика съвещание за провелите се местни избори. В понеделник той събира представители на институциите, ангажирани в подготовката и организирането на вота, както и независими анализатори и експерти, за да обсъдят проблемите и възможните мерки за отстраняването им. 

ОТ ИКОНОМИЯ КЪМ ПРЕРАЗХОД

Местните избори бяха проведени без машинно гласуване - според оправданията на властта било прекалено скъпо. Но тази "икономия" не помогна и гласуваната през август план-сметка - за общо 70.7 млн. лева, се оказа с 20 милиона завишение спрямо местния вот през 2015 г., който при това се проведе в комбинация с национален референдум.

СКОК

Задължения и разходи по изборите имат редица институции - Министерският съвет, ЦИК и МВР, министерствата на регионалното развитие, на правосъдието и на образованието, Сметната палата, Националната служба за охрана, БНР, БНТ и БТА, Съветът за електронни медии (СЕМ).

От общо 10-те милиона за ЦИК за възнаграждения и осигуровки на нейните членове, администрация и сътрудници бяха планирани 350 хил. лв. За разяснителна кампания и за обучение на членовете на областните и секционните избирателни комисии бяха насочени съответно 600 000 и 100 000 лв. А най-голямата сума - близо 9 млн. лева, бе отредена за "материално-техническо осигуряване" на изборите. Това включва отпечатване на бюлетините, компютърно обработване на данните от гласуването и издаване на бюлетини с резултатите от вота. Разходите по това перо на местния вот през 2015 г. бяха само 4 млн. лв., а на европейските избори през пролетта - около 5 млн. лева.