Поради липса на достатъчно управленски кадри в първите десетилетия след Освобождението през 1878 г., в България се налага една непривична тенденция. В законодателната и изпълнителната власт се включват изявени военни личности. Тази констатация с пълна сила важи и за генерал Стефан Георгиев Паприков (1858-1920).
Той е роден в Пирдоп в семейството на местен занаятчия. Завършва средно образование в Панагюрище. Участва в две въстания - Старозагорското (1875) и Априлското (1876). Завръща се в родния си град, но след Освобождението заминава за Пловдив, където завършва курс по руски език. Преподавателите му са впечатлени от неговите интелектуални възможности и му препоръчват да се отдаде на военното поприще. Паприков възприема напътствията и завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) с чин подпоручик. Започва да служи в Първа софийска пехотна дружина. Година по-късно се явява на конкурс и получава правото да продължи военната си подготовка в руско генералщабно заведение. А това е прословутата Николаевска академия в Санкт Петербург, в която той се дипломира през 1884 г.
Повишен в степен поручик Паприков се завръща в родината. Назначен е да изпълнява военните си задължения първоначално в 20-а Пехотна варненска дружина, а на следващата година е назначен за командир на 12-та Оряховска пехотна дружина. Занимава с административна дейност, включва се в бойната подготовка на войниците. Участва в първите общовойскови маневри, проведени край град Шумен. Тук
за първи път се среща с върховния главномандващ
княз Александър І Батенберг. Монархът възприема позитивно професионалните качества на Паприков. В бъдеще ще му има пълно доверие и ще разчита на неговото мнение.
Ала събитията в България се развиват със скоростна бързина. На 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този исторически акт е последван от избухването два месеца по-късно на Сръбско-българската война. Паприков е назначен за началник-щаб на Западния корпус. Със своите действия той допринася за отбраната на Сливнишката позиция, за успеха на българските войски при Драгоман и Цариброд и превземането на Пирот. За ръководството на тези операции той е награден с орден "За храброст" ІІІ-та степен. В началото на 1886 г. Паприков е командирован в Пловдив, където се ангажира с реформиране на войсковите части от бившата Източна Румелия. Изпълнява служебните си задължения като помощник на военния министър и участва в потушаването на бунта на офицерите русофили в Русе и Силистра. В следващите години военната кариера на Паприков бележи възход. До края на ХІХ век той е назначен за началник на Военното училище, началник на Административния отдел в щаба на армията и началник на Генералния щаб на войската. Разработва наредби и правилници, с които допринася за подобряване на стопанската част на родната армия. Нагоре вървят и офицерските му звания. Повишен е в чин капитан (1885 г.), майор (1887 г.), подполковник (1891 г.), полковник (1895 г.) и генерал-майор (1900 г.).
След активната си армейска дейност генерал Паприков се включва в изпълнителната власт. В периода 1899-1903 г. той е
военен министър в шест кабинета
с премиери Димитър Греков, Тодор Иванчов, генерал Рачо Петров, Петко Каравелов и Стоян Данев. Едновременно известно време управлява и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Обявява се против въвеждането на натуралния десятък. През 1902 г. ръководи годишните учения на армията, които са наблюдавани от княз Фердинанд І. Държавният глава изказва изключително позитивна оценка за извършеното от генерала благоустройство на войската. За кратко Паприков служи като Инспектор на пехотата (1903-1905).
Но пак настъпва промяна в неговото битие. Паприков става член на Демократическата партия и преминава на дипломатическа служба. През 1906 г. е изпратен като дипломатически представител в Русия. Тук престоява до началото на 1908 г. и изненадващо се завръща в България. Причината е политическа промяна в страната. Съставено е ново правителство начело с лидера на Демократическата партия Александър Малинов. Паприков е произведен в чин генерал-лейтенант и се уволнява от армията. Включва се в новия кабинет в качеството на министър на външните работи и изповеданията. Случва се историческо събитие. На 22 септември 1908 г. в Търново е провъзгласена независимостта на България. По този начин се отхвърля политическата и финансовата зависимост на страната ни от Османската империя, наложена от Берлинския договор.
Паприков има съществен принос за признаването от Великите сили
на този съдбовен за родината политически акт. През септември 1910 г. генералът напуска първия кабинет на Малинов и отново заминава за Русия като пълномощен министър. Заема тази длъжност до избухването на Балканската война. Успява да подготви почвата за предстоящите военни действия на Балканите и да спечели благоволението на Руската империя.
Генерал Паприков не спира активните си действия и в периода на войните за национално обединение (1912-1918). През Балканската война е представител на Българската главна квартира в Сръбската главна квартира. Член е на нашата делегация при сключването на Лондонския мирен договор (1913). При възобновяване на военните действия в Междусъюзническата война той отново е на разположение в Щаба на действащата армия. Депутат е в ХVІІ Обикновено народно събрание (1914-1919 г.) от листата на Демократическата партия. По време на Първата световна война той е председател на Комисията за подпомагане на войнишките семейства. Но опечален и силно разстроен от преживeните две национални катастрофи Паприков се разболява. Умира твърде млад, на 62 години, което е непрежалима загуба не само за роднини и близки, но и за мнозина от съвременниците му.
Генералът се занимава и с публицистична дейност. Той е автор на "Записки по военна администрация", "Сборник на приказите, указите и циркулярите на военното ведомство", "Учебник по военна администрация", "Кратък учебник по военна администрация за войниците, които се подготвят за офицери от запаса и за полковите учебни команди" и др. Оставя в ръкопис големия си труд "История на Сръбско-българската война - 1885", който е отпечатан в луксозен вариант през 2011 г.
