Сред личностите, които се открояват в родната история в първите десетилетия след Освобождението през 1878 г., безспорен интерес предизвиква името на Славейко Лазаров Василев (1879-1944). Той е с военно образование, но неговите нестандартни и противоречиви изяви са предимно на политическата сцена.
Василев е роден в село Ветрен, Пазарджишко. Той е съученик и лично се познава с бъдещия лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски. Учи в Пловдивската мъжка гимназия. През 1900 г. завършва Военното училище в София, след което служи в кавалерията. Военното му обучение продължава в генералщабната академия в Санкт Петербург, където се дипломира през 1912 г.
Слвейко Василев участва в Балканската война с чин майор като началник-щаб на Пета пехотна дивизия. След края на военните действия служи в щаба на Девета пехотна дивизия и е преподавател във Военното училище и в Кавалерийската школа. По време на Първата световна война е началник на оперативната секция в Трета армия, началник-щаба на кавалерийската бригада и командир на Четвърти и Пети конен полк. След войната е командир на Кавалерийската школа и на 27-и пехотен полк, Известно време е шеф на Канцелария при Министерството на войната, където военен министър е премиерът Александър Стамболийски. И накрая няколко месеца (май-октомври 1920 г.) е началник на Военното училище.
Оттук нататък Василев навлиза в съвсем друго поприще. След края на Първата световна война българското войнство подхваща идеята за своето сплотяване. Този проблем се обсъжда на поредица от срещи и се приема решение за създаване на Военен съюз. Формирана е група за изработване на документите. Учредителният конгрес се провежда през октомври 1919 г. във военното министерство. Избрано е ръководство, в състава на което влиза и полковник Славейко Василев. БЗНС предприема действия срещу новата организация. Мрежата на Военния съюз в армията е разкрита и забранена. Лидерите на съюза са отстранени от заеманите длъжности. Василев е уволнен на 28 ноември 1920 г.
Малко по-късно, през октомври 1921 г., се основава и нова политическа формация под наименованието Народен сговор. Заедно с Александър Цанков, Кимон Георгиев и Александър Греков, сред нейните лидери са действащи и запасни офицери, в това число и Славейко Василев. Целите на организацията са да консолидира опозиционните на БЗНС партии върху принципа на духовно единство на нацията. Народният сговор заедно с Военния съюз и Вътрешната македонска революционна организация се подготвят да извършат преврат срещу правителството на Стамболийски.
От края на 1922 г. събитията се развиват скоростно. Определена и датата на атентата.
Ролята на Славейко Василев е забележима.
Той се установява в Пазарджик и поема ръководството на превратаджиите в региона. В ранните часове на 8 срещу 9 юни механизмът на заговора е задействан. В града са арестувани всички известни земеделци. Начело на гражданския комитет застава о.з. полковник Славейко Василев. Започва изпълнението на план за залавянето на Стамболийски, който от началото на месец май се установява във вилата си до село Славовица. Прави опит да избяга и да се укрие, но на 14 юни е настигнат при село Голак и арестуван. Оттам през село Ветрен е откаран с автомобил от Славейко Василев в Пазарджик. Той се обажда в София на генерал Иван Вълков и го запознава със ситуацията. Получава нареждане земеделският лидер да бъде откаран в столицата със специален влак. Ала до изпълнението на тази заповед не се стига. След жестоки мъчения през нощта на 14 срещу 15 юни Александър Стамболийски е зверски убит във вилата си край Славовица.
Наскоро след тези драматични истории Василев издава една тънка книжка със спомени под заглавие "Девети юни и събитията около Татар Пазарджик. Из дневника ми" (1924). Приживе има още едно издание и друго след смъртта на Славейко Василев. Написана е въз основа на водения от него дневник, а ролята му е представена твърде субективно. Повечето от неговите аргументи са необосновани. Ето например каква оценка дава на самостоятелното земеделско правителство: "... Опрян на земеделската организация, Стамболийски цели три и половина години стоя на власт, при едно управление, което разора с криви бразди политическата нива на нещастния български народ... Това управление се характеризира със страшна корупция, стопанска и икономическа разруха, лудешки законодателни експерименти, бесен терор и насилие върху личността и правата, осветени от конституцията, тъмни злодейства, избивания и атентати..." Василев премълчава много факти, които по-късно стават публични. Спестява истината за извършените негативни дела. А
неговата вина за убийството на Александър Стамболийски отдавна е доказана.
След Деветоюнския преврат Славейко Василев прави забележителна политическа кариера. В продължение на близо 20 години е депутат в ХХІ, ХХІІ, ХХІІІ, ХХІV и ХХV Обикновено народно събрание. Председател е на Съюза на запасните офицери. Един от инициаторите за създаването на младежките фашистки организации "Христо Ботев" и "Отец Паисий". Участник в борбата срещу партизанското движение в Пазарджишко. Включва се и в изпълнителната власт. Още през 1924 г. се кандидатира за министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Александър Цанков, но молбата му е отхвърлена и мястото е заето Димо Казасов. След това Василев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в двата кабинета на Андрей Ляпчев (1926-1930) и в правителството на Иван Багрянов (12 юни - 2 септември 1944 г.). Той следва официалния курс във вътрешната и външната политика и не се изявява с индивидуални предложения.
Василев оставя зад гърба си дългогодишна антикомунистическа дейност. За да не бъде санкциониран, на 2 септември 1944 г. се самоубива. През 1945 г. Народният съд го признава за виновен като министър в правителството на Иван Багрянов и като народен представител в ХХV Обикновено народно събрание. Разпоредено е целият му имот да премине в полза на държавното съкровище. Тази присъда е отменена с решение на Върховния съд от август 1996 г.
