Независимо дали по телевизията или в киното, филмовите художествени произведения неведнъж са демонстрирали силата си да променят мнението в много области. Но не и когато става въпрос за климатичните промени.

От общо 37 453 филмови и телевизионни сценария, анализирани от изследователи от университета на Южна Калифорния (USC), само 1046 (или 2,8%) съдържат реплики, свързани с климата. Едва 0,6% от тях пък споменават конкретно "климатичните промени", предаде БТА.

"По-голямата част от филмите и предаванията, които гледаме, се развиват в паралелна действителност. В нея климатичните промени не съществуват, което поддържа илюзията за публиката", казва Анна Джейн Джойнър, основател на компанията Good Energy, специализирана в консултирането на сценаристи по въпросите за екологията и климата.

Въпреки това художествените произведения служат като мощен лост за разчупване на табутата и промяна на манталитета.

"Авторите, които са загрижени за изменението на климата, може да си мислят, че обществеността няма да се заинтересува от него, но това не е вярно", добавя Ерика Розентал от USC. Изследователката е изучавала как зрителите създават парасоциални отношения с екранните герои, които ги подтикват да реагират на идеи и нови хора, и могат да променят поведението им.

"Много хора са силно разтревожени за климатичните промени, но почти не говорят за това - отбелязва Джойнър. - Дори темата да е засегната мимоходом в любимо предаване, това подсъзнателно потвърждава, че тази загриженост е нормална, което е предпоставка за желание за действие. Пазете се обаче от добрите намерения, които може да имат обратен ефект."

Според нея има две основни клопки: апокалиптичната визия, способна да демотивира, и нравоучителните герои, които досаждат на другите да се откажат от голямата си кола или от пластмасовата си сламка. "Никой не обича да бъде порицаван", отбелязва изследователката.

Простите жестове могат да бъдат по-полезни: персонажи, които изразяват загриженост за климата, ползват обществен транспорт или не пилеят храна. "Виждаме много истории за екстремни метеорологични явления, но те рядко са свързани с климатичните промени", добавя Розентал.

Малко са филмите по темата, които са направили впечатление, освен може би блокбъстъра на Роланд Емерих "След утрешния ден" (The Day After Tomorrow, 2004), излязъл на екран преди близо 20 години. През 2021 г. кинофестивалът в Кан посвети част от селекцията си на филми за екология, но опитът не беше повторен.

Холивудската индустрия изследва отдавна, още от първите уестърни, връзката между човечеството и природата. Първоначално уестърнът визира завладяването на територия. Много бързо обаче се налага идеята, че опитомяването на природата не означава непременно унищожаването ѝ.

Началото на промяната поставя страхът от ядрените оръжия. Още през 1958 г. режисьорът Никълъс Рей се заема с въпроса за спасяването на биоразнообразието във филма Wind Across the Everglades, чиито далечни наследници варират от "Ерин Брокович" (Erin Brockovich, 2000), през "УОЛ.И" (WALL-E, 2008) до "Не поглеждай нагоре" (Don't Look Up, 2021).