Пикасо казва за него: "Когато Матис си отиде, Марк Шагал ще остане единственият художник, който наистина разбира цвета". Малко преди 70-ата година на своя живот Шагал пренася това усещане за цвят в неговата най-ласкателна среда - стъклото. "За мен стъклото е прозрачна стена между моето сърце и сърцето на света", казва самият художник. Днес най-голямата колекция с негови картини е в Ница и си заслужава специално пътуване до Лазурния бряг. Витражите обаче са пръснати по целия свят - човек не може да ги обиколи всичките наведнъж, но би било голяма загуба да мине случайно покрай тях по здрач и да пропусне танца на цвета със светлината.
---
Пътуващите прозорци на синагогата Хадаса, Йерусалим
През 1959 г. Марк Шагал получава поръчка да направи 12 витража за новата синагога в болницата Хадаса в Йерусалим. Единствената молба на поръчителите е 12-те витража да изобразяват 12-те израелски племена. Витражите са тъй великолепни, че първо гостуват за изложби в Лувъра и Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, преди през 1962 г. да се установят в своя дом.
Прозорецът на мира, ООН, Ню Йорк
През 1964 г. Марк Шагал получава молба да създаде витраж за сградата на ООН в Ню Йорк. Витражът трябва да почете паметта на Даг Хамаршелд, втори генерален секретар на ООН, загинал в катастрофа в Африка през същата година. Когато творбата пристига в Ню Йорк, новите стопани му дават името "Прозорец на мира". Поставен е в западното крило на фоайето на централата.
Църквата "Фраумюнстер", Цюрих
Духовенството в църквата "Фраумюнстер" дълго време търсило подходящ местен художник, който да направи витражи на средновековната сграда. През 1967 г. в музея на Цюрих се състояла изложба на Шагал, която силно въздействала на един от свещениците. Когато приема да направи пет 10-метрови витража за църквата, художникът е вече на 80 г. Всеки от витражите е в различен цвят - синьо и зелено за земята, червено и жълто за небесата. Сюжетите са библейски, но смесването на религиите никога не е притеснявало художника космополит.
Катедралата в Реймс
Готическата катедрала "Нотр Дам" в Реймс няма нужда от допълнителна слава - тя е епицентърът на френския католически живот, мястото на коронациите на френските крале, една от най-внушителните катедрали на света. Сред всички детайли от външността и вътрешността на тази забележителна сграда ще разпознаете уникалното синьо на Марк Шагал - неговите витражи са в апсидата. Шагал започва работа над проекта през 1968 г. с майстора стъклар Шарл Марк, негов сътрудник в много други проекти. Двамата завършват шестте 10-метрови прозореца, всеки с по три по-малки розетки, за шест години.
Църквата "Св. Стефан", Майнц, Германия
Съдбата отрежда така, че последният витраж в живота на Марк Шагал е свързан с Германия. Шагал е принуден да бяга със семейството си от нацистите във Франция и първоначално няма желание да се обвързва с проекта, но в крайна сметка приема, за да подчертае с жеста, че хуманизмът винаги е по-силен от разделението. Шагал не доживява да види витражите монтирани - умира на 97 г., малко след като е завършил работата по последния основен прозорец. Шарл Марк довършва останалото.
Катедралата в Чичестър, Великобритания
Тази 1000-годишна катедрала има прекрасни витражи. Пред този на Марк Шагал обаче винаги има най-много хора. Деканът на църквата вижда 12-те витража от Йерусалим по време на тяхното турне по света и впечатлен възлага на художника един-единствен витраж. През 1978 г. шедьовърът е открит. Посветен е на псалм 150 и червените му тонове, музикантите с техните флейти, цимбали и барабани са празнични и ведри.
Американските витражи, Институт по изкуствата, Чикаго
Прозорците на Института по изкуствата в Чикаго са посветени на 200-годишния юбилей на САЩ. Шагал ги завършва през 1977 г. Първият панел е посветен на голямата любов на Чикаго с блуса и соула. Вторият показва връзката между всички квартали на града. Третият се фокусира върху религиозните свободи в Америка.
