Винаги съм подценявала Бен Афлек, въпреки че е най-младият носител на "Оскар" за оригинален сценарий в историята (на 25, заедно с 27-годишния Мат Деймън, за "Добрият Уил Хънтинг"). Като актьор така и не блесна с особени роли и характер; личният му живот, със и без Дженифър Лопес, отнема повече внимание, отколкото да проследиш филмовите му постижения. Като режисьор дебютира с чудесния "Жертва на спасение" през 2007-а, а пет години по-късно вече спечели "Оскар" и за най-добър филм с "Арго" - леко съмнително постижение с проамериканско-пропагандната му тематика и конкуренцията на "Животът на Пи", "Джанго без окови", "Линкълн" в същия академичен тираж.
Тази година обаче е просто невъзможно да го избегнеш, ако се интересуваш от кино - през април той превзема киносалоните с петия си режисьорски проект "Въздушния", през май е на екраните в новия филм на Робърт Родригес Hypnotic, а през юни се завръща под пелерината на Батман в "Светкавицата" на DC/Warner. И отново Афлек успява да се промуши между капките скепсис и, едва отшумели анализите и спорове от тазгодишните "Оскари", да се заяви като първи ясен фаворит за следващите през 2024-а (според критиците на Variety, Indiewire, ABC и още).
"Въздушния" е ярко доказателство, че режисьорската му сръчност е завидна. По никакви формални критерии този филм не би трябвало да се получи: той е безсрамно продуктово позициониране, не! - очеваден рекламен клип, продължаващ близо два часа, на световноизвестна компания и на неин продукт, донесъл купища долари в последните четири десетилетия. Ако "Арго" възхваляваше способностите на ЦРУ и техните тайни операции, "Въздушния" (Air) е прослава на корпоративния капитализъм. Това е баскетболен филм за Майкъл Джордан, в който баскетболните сцени са около две минути, а звездата на NBA (по-точно актьорът, който го играе) има една реплика и редките му появи в кадър са в гръб и далечен план. По-точно, това е филм за историята и успеха на една... спортна обувка на Nike. В морално отношение може да има много укори към "Въздушния", ако го гледаме като ода за белите акули в големия бизнес, които се възползват от млад чернокож талант, за да печелят милиарди.
И все пак, Бен Афлек и младият му сценарист Алекс Конвъри някак са успели да създадат забавен и завладяващ филм. Подобно на "Джери Магуайър" и "Кешбол", "Въздушния" е спортна драма без много спорт: вместо на адреналина на терена, той разчита на свежи диалози, чудесна актьорска игра и уверената камера на Робърт Ричардсън.
Приятелите от детинство Афлек и Деймън имат десетки сътрудничества в бизнеса, играят рамо до рамо в девет филма (последно в "Последният дуел" на Ридли Скот), но за пръв път първият режисира втория; и макар че задачата на Деймън наподобява ролята, която изигра в неотдавнашния "Форд срещу Ферари", тук изпълнението му е много по-плътно и богато на нюанси. Това говори както за приятелското доверие между двете момчета от Бостън, така и за опита и уменията на Афлек в режисурата. Самият той прави симпатична второстепенна роля с комичен оттенък като основателя на Nike Фил Найт - предприемач със страст към будизма, лилавото и цикламеното. В забележителния актьорски състав доминира и Виола Дейвис като майката на Джордан - много се изписа за пропускането на актрисата от тазгодишните "Оскари" (с "Жената воин"), но тя си е гарантирала номинация за поддържаща роля догодина. Отлични са и Джейсън Бейтман и Крис Месина, само Крис Тъкър е трудно поносим, като вземе да пули очни ябълки в първата си роля от седем години.
Времевата рамка на "Въздушния" е много ясно закована в 1984 - с песните, тенденциите и етиката от това време. Филмът започва с колаж от документални кадри, очертаващи лицето на епохата, под звуците на големия хит на, вярно, следващата година - Money for Nothing (вероятно избрана заради името) на Dire Straits. По-нататък шлагерите на 80-те също ще съпътстват филма. Той е осемдесетарски в самата си сърцевина - оптимистичен, вдъхновяващ, стереотипен образ на "Just do it" и на американската мечта, която в онова наивно десетилетие все още е възможна за постигане.
YouTube
