По-високата степен на образование подобрява шансовете за реализация на трудовия пазар и носи по-висока заплата. Макар не всички да вярват в тази закономерност, тя се потвърждава официално от рейтинга на университетите в България, който т.г. за първи път измерва реализацията на завършилите по различните образователно-квалификационни степени. Ако учите администрация и управление в бакалавърска степен в Софийския университет, може да се надявате на 3045 лв. среден облагаем месечен доход. Ако завършите тази специалност в степен магистър след висше образование в СУ летвата се вдига до 3380 лв. Внимавайте обаче ако избирате икономика - ако я учите в Американския университет в Благоевград, може да сте почти сигурни, че ще си намерите работа. Но ако имате диплома по това направление от Шуменския университет, то следва да имате предвид, че безработицата сред завършилите там е доста над средната - близо 7%.
Горните примери показват ясно както подобряващите се тенденции във висшето образование у нас, така и все още съществуващите огромни различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от специалността, която са завършили, и висшето училище, от което са получили дипломата си, дори и в рамките на едно и също професионално направление. Какво още ни казва Рейтинг 2024?
Новостите
Правопропорционалната зависимост между степента на образование и шансовете за намиране на по-добра работа не са някакво откритие, но за първи път от т.г. може реално да измерим каква е добавената стойност, примерно, на магистърската степен. Бакалавърската диплома по национална сигурност от Академията на МВР например носи на завършилите я 4711 лв., а магистратурата след висше образование в тази специалност в същия университет - 4766 лв. Бакалаврите по педагогика на обучението от СУ могат да се надяват на 2150 лв. доход, а завършилите това направление в СУ в степен магистър след висше образование - на 2452 лв., или 300 лв. повече. Ако тези разлики изглеждат незначителни, в някои направления те са огромни. Бакалаврите по администрация и управление в Американския университет в Благоевград могат да очакват 3580 лв. заплата, докато магистрите след висше в тази специалност - над 9600 лв. месечен доход.
Любопитна новост в рейтинга е и включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение - близо 37% от студентите идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% са с родителите само с основно или по-ниско образование. Това показва силната социална функция на висшето ни образование да помага за преодоляване на неравенствата. В 7 направления 1/2 от студентите са първо поколение, като най-голям дял са учещите в материали и материалознание - 65%, социални дейности - 61% и педагогика - 57%. Проучване и добив на полезни изкопаеми пък е направлението с най-голям дял студенти, идващи от семейства с максимално достигнато основно образование на родителите - близо 13%.
Добрите новини
За поредна година рейтингът регистрира продължаващи тенденции за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда и повишение на средните им доходи. Средният облагаем доход на висшистите у нас нараства с 323 лв., достигайки до 2523 лв. Безработицата сред бакалаврите се задържа на 2.18%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%. За първи път делът на наетите висшисти, които през първите 5 г. след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, минава границата от 60 на сто и нараства до 61% (от 59% през м.г.). Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през м.г. рекордно ниско равнище от 14%. "Всичко това показва подобряване на качеството на работните места, на които се реализират студентите. Реализира се един и същ дял висшисти, но все по-често това става на по-качествени работни места и с по-високи доходи, което показва една зрялост на пазара на труда", коментира Георги Стойчев от "Отворено общество".
Едно наум
Подобряващите се общи показатели не успяват да заличат големите дисбаланси по места, с които, уви, също свикваме. Разликите са особено видими по отношение на облагаемия доход. Информатиката може да донесе месечна заплата на завършилите я от над 6700 лв. - ако дипломата е от СУ, или над 5700 лв. - ако е от НБУ, но едва 1883 лв. - ако е от Шуменския университет. 3 пъти са разликите в доходите на завършилите математика в СУ (над 5300 лв. облагаем доход) и в Русенския университет (1700 лв.). Едно е да учиш комуникационна и компютърна техника в ТУ-София, където дипломата води след себе си заплата от близо 4400 лв., и съвсем друго - в Пловдивския университет, където тази специалност носи само 1700 лв. доход. По същия начин правото в Русенския университет е отчетено с едва 1650 лв. заплата, докато във Варненския свободен университет завършилите тази специалност може да се похвалят с близо 3700 лв. месечен доход. Тройни са разликите в доходите, които получават икономистите от най-силния и най-слабия университет - в случая СУ с над 3400 лв. доход и Университета по хранителни технологии с едва 1390 лв. Същото е и при завършилите архитектура - ако дипломата е от Академията на МВР заплатата е над 4100 лв., но ако е от Русенския университет - 1460 лв. Дори в направления, в които разликите по принцип не са големи, те са оказват значителни при сравнението на първия и последния - например педагогиката в СУ носи 1886 лв. месечно, а в ТУ-София - 1190 лв.
Голяма е ножицата при някои специалности и що се отнася до показателя безработица. Дипломата по икономика от НБУ и АУБ със сигурност няма да ви остави без работа, но ако е от Бургаския университет "Ас. Златаров" - има възможност да сте от 4.4%-те безработни с тапия по тази специалност. Безработицата сред завършилите информатика в ТУ-София е минимална - едва 0.6%, докато в Шуменския университет тя е 4.6%. Направлението администрация и управление "върви" с нулева безработица, ако е завършено в Академията на МВР, но с 4.7% безработни, ако е от Бургаския университет "Ас. Златаров". Внимавайте и къде учите туризъм - ако е във Висшето училище по мениджмънт във Варна, може да сте почти сигурни, че ще започнете работа по тази специалност, но ако е в Пловдивския университет, то имайте предвид, че там безработицата сред завършилите туризъм е цели 6%. Същото е с психология - ако я учите в ЮЗУ, там безработицата сред психолозите е 5.6%, докато в НБУ - едва 1.5%. Или пък със социални дейности - 2.5% безработица сред висшистите от ТУ-Варна и 6.3% - от ТУ-Габрово.
По отношение на приложение на придобитото висше образование разликите са не по-малки. Бургаският свободен университет може да се похвали със 77% завършили педагози, работещи на позиции, изискващи висше образование, докато ТУ-София - едва с 31%. Още по-гигантска е разликата в очакваната реализация на завършилите математика - ако дипломата е от СУ, шансът да я приложите на практика е 92 на сто, но ако е Русенския университет - само 38%. При завършилите туризъм приложението на придобитото висше образование от Шуменския университет е 36%, докато от Югозападния университет процентът на работещите на позиции, изискващи диплома, е едва 16%. При завършилите машинно инженерство индикаторите дават следните изненадващи данни - 56% работещи на позиции, изискващи висше образование, ако са взели диплома от Университета по хранителни технологии, и само 31% - от ТУ-Габрово, който е технически насочен. А при висшистите по информатика - 96% работещи на позиция, изискваща диплома, ако е в СУ, и 39% - ако е в Шуменския университет.
Бъдеще
"Винаги ще има по-добри и по-лоши университети. Зависи от много обстоятелства, не само от качеството на преподаване, но и от региона, типа студенти. Мястото играе много важна роля - много български студенти отиват в чужбина, не винаги защото там има по-добри и качествени университети, а заради мястото. Не може да очакваме, че ще се получи някаква уравниловка между висшите училища", казва Георги Стойчев. Той признава, че висшето ни образование е изключително фрагментирано и някои университети предлагат несвойствени направления. "Целта на инструменти като рейтинга, Националната карта на висшето образование, постановленията за приема на студентите и финансиране им е именно да консолидират система, да придвижат по-голям брой студенти да се обучават в по-качествени университети по съответните направления и да намалят стимулите за по-нататъчна фрагментация", казва той.
Но успяват ли тези инструменти, при положение, че педагогика продължава да се предлага в ТУ-София, а инженерство в Университета по хранителни технологии? "Успяват. Когато бъде публикувана новата Карта на висшето образование, ще видите, че се наблюдава процес на свиване на разликата между капацитета и броя на студентите. Тя започва да върши работата, за което е създадена. Макар да изглежда, че много висши училища разкриват нови филиали и направления, картата служи като бариера - ако я нямаше, те щяха да са много повече", казва той. По думите му за да се види ефектът от всички мерки, които действат ненасилствено, а постепенно рационализират средата, е нужно повече време - като например с най-масовите направления като икономика и администрация и управление, в които студентите са намалели почти с 1/2, за сметка на увеличение в други направления като медицина и педагогика.
Специално за педагогиката Стойчев наблюдава твърде голямо нарастване на броя студенти, които се обучават в педагогически специалности. "На фона на стагниращата демография и намаление на броя на децата в България, има риск ако обучаващите се в такива направления да нараснат прекалено много, в един момент това да започне да се отразява негативно върху шансовете за реализация на пазара на труда", отговаря той на въпрос на какво се дължат високите нива на безработица при педагогиката. По думите му целта да се стимулират повече младежи да стават учители е постигната и вече следва да се мисли в други посоки.
За Рейтинг 2023 може да прочетете тук:
