Само за няколко месеца България се превърна в "ястреб" в гоненето на руски дипломати, обвинени в шпионаж, изпреварвайки традиционните противници на Москва като САЩ, Великобритания, Полша, Украйна и балтийските страни. За по-малко от година за персона нон грата бяха обявени петима руски граждани с дипломатически статут, а на още един не бе дадено разрешение да стане военно аташе. Това се случва винаги по един и същ алгоритъм - прокуратурата пуска официално съобщение, външното министерство дава срок на заподозрените да напуснат страната, след което следва гробно мълчание. Паралелно беше образувано дело срещу шефа на сдружението "Русофили" Николай Малинов, ДАНС забрани влизането в България на бизнесмена Константин Малофеев и на считания за много свързан с българската политика разузнавач стратег Леонид Решетников. В същото време прави впечатление меката позиция на Русия, както и фактът, че разкритията изобщо не стигнаха до българските "ятаци" на шпионите. Всичко това поражда няколко неудобни въпроса.
1. Защо България внезапно се активизира срещу руските шпиони у нас?
България бе една от малкото държави, които не изгониха нито един дипломат след скандала с отравянето на бившия служител на КГБ Сергей Скрипал във Великобритания. През март 2018 г. над 20 страни от ЕС експулсираха поне по един руски дипломат като знак, че смятат случилото се за недопустимо. На този фон ярко се отличи премиерът Бойко Борисов, който обяви, че на заседанието на Европейския съвет по въпроса е поискал категорични доказателства, че Москва е замесена. „Всички вярваме на Великобритания, но казах и своите позиции, припомних и обвиненията срещу Саддам Хюсеин за използването на химическите оръжия - Тони Блеър се извини по-късно, но нещата бяха свършени“, обясни Борисов. Половин година по-късно отново отказа да изгони руски дипломат, въпреки че по собствените му признания данните за съпричастност на Москва се увеличили. Нищо не се промени и когато стана ясно, че лица, свързани със случая "Скрипал", са били в България и може би имат пръст в отравянето на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015 г. В началото на 2019 г. прокуратурата дори твърдеше, че Гебрев едва ли не сам си е виновен и вероятно е отровен от инсектицид, рукола или кафе.
Ситуацията рязко се промени в средата на 2019 г. и изведнъж същите тези хора и институции обърнаха курса. Председателят на Националното движение "Русофили" Николай Малинов бе арестуван по подозрение в шпионаж, прокуратурата призна, че Гебрев май е отровен като Скрипал, и то от същите руснаци, бе забранено на Константин Малофеев и Леонид Решетников да влизат в страната, а през октомври миналата година даже бе изгонен руски дипломат. След това прокуратурата стана още по-смела - руски дипломати бяха експулсирани и през януари, и през септември 2020 г. И логично възниква въпросът - какво се промени? Очевидно не е стилът на прокуратурата - тъй като Емилиян Гебрев е много неудобен на задкулисни играчи, разследването за отравянето му продължава да буксува. А това срещу Николай Малинов е в пълен застой.
2. Каква е ролята на западните служби в скандалите?
Необяснимият обрат в позицията на институциите дава основание да се смята, че всъщност българските власти са поставени в ситуация, в която няма как да не действат, без да се компрометират пред западните си партньори. Активизирането на прокуратурата например съвпадна с посещение на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, неговия заместник Иван Гешев, както и ръководителите на ДАНС, на военното и на външното разузнавания в САЩ. Веднага след изгонването на първия руски дипломат пък Борисов бе "възнаграден" с така жадуваната среща с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом.
„Това, че не толерираме руски шпиони и единствените двама, които сме ги намерили, Борисов заяви, че сме ги изхвърлили – това по-скоро разсмива. Публично има много детайли, които не знаем. Ако тези хора са били посочени от американците, не е имало избор нито ДАНС, нито прокуратурата да не действат. След като един от основните ти съюзници в НАТО посочи, че тези хора събират конкретна информация, свързана и със сигурността на НАТО, нямаш избор – действаш“, коментира пред БНР бившият зам.вътрешен министър Филип Гунев.
В тази посока беше и официалното съобщение на САЩ след изгонването на руски дипломати през януари т.г. "Посолството на САЩ приветства предприетите напоследък действия на българското правителство за защита на независимостта и суверенитета на страната срещу злонамерено влияние, включително съобщението за експулсирането на двама служители в руското посолство за шпионаж и това за повдигнати обвинения за опит за предумишлено убийство срещу трима руски граждани. Подкрепяме дългосрочните усилия на институциите, участващи в разследването и в разкриването на нарушения на българското законодателство. България е силен съюзник в НАТО и партньор в рамките на ЕС и има неотменимо право да определя собственото си бъдеще", пише в него.
Тази теза се подкрепя и от факта, че при посещения на британски и американски дипломати в Министерския съвет излизаха нови данни за случаите със Скрипал, Гебрев или прането на пари от Венецуела. Западните дипломати даваха да се разбере, че те са тези, които са предоставили данни, което не пречи на Бойко Борисов винаги да се хвали, че всъщност той ги информирал кой какво е извършил.
3. Защо замесените българи се пазят в дълбока тайна?
Според прокуратурата във всеки шпионски скандал има замесени български граждани, които или просто са се срещали, или направо са получавали облаги от изгонените дипломати. В последното й съобщение отпреди дни например пише, че "в определени случаи на българските граждани са обещавани и предоставяни финансови облаги". Но не става ясно нито кои са те, нито какво се е случило с тях.
Ясно е, че по Виенската конвенция руските дипломати не могат да бъдат обвинени и съдени. Но това не важи за българските им помагачи. Още повече, че в единия от случаите става дума за събиране на информация за енергетиката, в другия - за изборите, в третия - за армията, Военно-промишления комплекс и държавни оръжейни сделки. Дори се заговори за връзка със "зачестили странни инциденти в български военни заводи", като изгонените са заподозрени не само в събиране на информация за сделката за новите бойни самолети F 16 и намеренията на България да купи бойни дронове, но и за саботажи при зачестилите инциденти в наши военни заводи. Да не говорим, че според прокуратурата дипломатите са действали от 2016 г. насам. Затова е странно, че при цялата "откритост" на държавното обвинение, което, когато му е изгодно, без притеснение разпространява доказателства по дела, събрани със специални разузнавателни средства, то даже не обяви инициалите на замесените български граждани, нито какви мерки е предприело срещу тях.
4. Каква е ролята на премиера Бойко Борисов?
Ако има нещо безспорно, то е, че премиерът Бойко Борисов прави и невъзможното, за да се хареса едновременно на руския президент Владимир Путин и на американския Доналд Тръмп. Амбиция, която е абсурдна, когато говорим за противопоставянето на руските и американските спецслужби. Затова и поведението на Борисов често е комично.
Когато миналата година България изгони за първи път руски дипломат, Борисов подходи доста лежерно към скандала. "Чест прави на Руската федерация, че не реагира реципрочно. Президентът Путин ме познава добре. Той знае, че аз никога не се поддавам на натиск. Когато всички под строй гониха посланици, аз не изгоних. Но когато дипломат на висок пост го хвана да вербува мои началници, мигновено го пъдя", коментира тогава той. От обясненията на премиера стана ясно, че е имало опит да бъде вербуван шеф на българска служба, който е останал коректен към родината си, като е разказал всичко навреме. "Провели сме всички мероприятия, така че руската страна, която много разбира от такива работи, мисля, че по достойнство ще оцени това, което сме направили. Ако аз пратя шпионин да вербува някой от началниците на служби на президента Путин, гоненето сигурно ще му е малко наказание", каза премиерът. Само няколко дни по-късно Русия отговори реципрочно и изгони български дипломати - факт, който Борисов подмина.
Преди няколко дни той пак обясни. "Аз още преди няколко години предупредих президента Путин, тогава премиерът Медведев беше в България, че на територията на България такива неща не допускам", коментира той. Очевидно е, че поведението му е опит да се смекчи и да се намери някакво оправдание за действията. Така премиерът за пореден път рязко се отличава от своите колеги от другите държави, които използваха много по-твърд тон, когато заловят и експулсират руски шпиони. А все пак става дума не просто за шпионаж, но и за възможен саботаж на територията на България, както и за опит за вербуване на шеф на спецслужба.
Факт е, че и Русия не приема насериозно българските действия. След изгонването на първия шпионин Русия дори не отложи посещението на българския външен министър Екатерина Захариева в Москва. После Русия лансира версията, че реакцията на България е част от обучение на НАТО, в което се разиграват различни медийни и дипломатически реакции. Оттогава се придържа към реципрочното експулсиране на дипломати, но без резките коментари, които придружават подобни скандали в други държави. Обяснението едва ли е в топлите чувства между Путин и Борисов. По-скоро руските интереси у нас не са кой знае колко засегнати и експулсираните дипломати се смятат за пренебрежима жертва в името на по-големи цели.
