Звучи невероятно, но дори в суперваксиниран Израел смятат, че пътят им към постигане на колективен имунитет е миниран с грешки. "Преди два месеца решихме, че сме спечелили войната. Сега разбираме, че сме спечелили само една битка, а войната още ни чака и трябва да продължим да убеждаваме хората да се ваксинират", казва новият главен COVID експерт на страната проф. Салман Зарка.
И България като всички други от година и половина е във война. У нас обаче тя не е за спасяването на хора, а за това животът да остане такъв, какъвто беше преди пандемията. В резултат на перфектна буря от некадърни политици, неверни внушения и ниска здравна култура, в България мнозинството не иска нито маски, нито мерки, нито ваксини и почти всеки е готов да брани с всички средства своето лично разбиране за отговорност и свободи.
Прекият ефект от това започва да се очертава все по-ясно във втръсналите ни COVID данни. На 10 август имахме 774 случая на COVID-19, две седмици по-късно новозаразените вече са 1891. Само за десет дни хоспитализациите се удвоиха - от 1490 на 2702. За същите десет дни COVID-19 взе 200 жертви. Зад това кръгло число се крие една предизвестена трагедия - повечето починали са от добре известните ни рискови групи, които бяха лишени от ваксини в първите, ключови месеци на имунизационната кампания. Това са наши близки, които от година и половина насам все ще се намери някой да определи като "сухи съчки" - хора на възраст, с диабет, сърдечни заболявания, наднормено тегло. Но в кръглата сума на жертвите има и 37 души на възраст под 60 г., а най-младият починал е мъж на 28 г., за когото няма данни за съпътстващи заболявания.
Управляващите се менят, колебанията остават
На този етап изглежда очевидно, че числата в условията на пандемия имат свойството лавинообразно да растат. Въпреки това властите се менят, но остават едни и същи в колебанието си за налагане на мерки.
Преди месец, в отсъствието на непредсказуемия едноличен фактор "Бойко Борисов" ситуацията за пръв път изглеждаше под контрол. Тогава МЗ оповести план за поетапно въвеждане на мерки при увеличение на случаите. В последните дни обаче България бързо смени цветовете си от зелено към жълто и върви неумолимо към червено, но предсказуемостта в ограниченията отново се отложи.
Само преди пет дни зам.-министър Александър Златанов обясни, че новата вълна е хомогенна и мерки ще има до седмица на национално ниво. Седмицата обаче дойде, България пожълтя, а мерките - както винаги - мутираха до регионални, частични и пр. Сега вече в МЗ им се струва, че новата вълна хем избързва, хем ще бъде по-лека и ще можем да се справим с нея, благодарение на ваксинираните хора и тези, които вече са се срещали с вируса.
Този оптимизъм е похвален, но той не стъпва на конкретни данни. В България липсват меродавни изследвания за дела на хората, които са прекарали коронавирусната инфекция и имат значим имунитет от това. Да се разчита на нашия нищожен дял ваксинирани (19.3% от пълнолетното ни население е напълно ваксинирано срещу 65.3% в ЕС) е откровен наивитет. А да се определя петото ни място по смъртност в ЕС като леко протичане на вълната, е цинизъм - в момента в съюза има само осем държави с двуцифрено число на смъртните случаи на 1 млн. население. У нас този показател е 18.56 на 1 млн. В Словения е 0.95, в Италия - 6.10, в Германия - 2.54, в Полша - 1, в Белгия - 4.17 и т.н.
Ресторантите или училищата - познайте сами
Колебливото поведение на властите е неизбежно благодарение на несъразмерно главната роля, която политиците, бизнесът и медиите отредиха на едно съсловие от икономиката - ресторантьорския бизнес. Независимо дали министърът въвежда ограничения, облекчения или просто бездейства, това съсловие успява да облъчи публиката с ескалиращ набор от наукоподобни фалшиви новини, невъзпитани нападки и открити заплахи. В това няма нищо необичайно за неговите представители - необичайното е, че в ключови моменти у нас изглежда, че именно те от името на някаква митична колона на икономиката от нощни заведения и ресторанти диктуват мерките и момента на тяхното въвеждане.
Благодарение на този ефект седмици преди началото на учебната година отново слушаме повече за правата на посетителите в заведенията, отколкото за правата на децата и техните родители. Навсякъде другаде в момента всички усилия се хвърлят за осигуряване на нормална учебна година на децата. У нас, по всичко личи, че в следващите дни ще оставим вълната стихийно да ни залее, след което ще посрещнем в тъмночервено 15 септември и ще оставим първия звънец да бие дистанционно. Защото затварянето на заведенията било "геноцид".
Защо са ни мерки, като никой не ги спазва?
"Ако има мерки и те не се спазват изцяло, какъв е смисълът да въвеждаме нови? Ако сме казали, че заведенията трябва да работят на 50%, а те работят на 150 и сега кажем на 30, това какво ще промени?". Така главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев обясни тази седмица защо в червената зона Бургас няма да се въвеждат ограничения. Това изявление повтаря незабравимите реплики на брифинга, който НОЩ даде в началото на пролетната вълна - на 11 март 2021 г. "Няма как да въведем мерки там, където хората не вярват в тези мерки", обясняваше Кунчев тогава.
Между двата брифинга изминаха повече от пет месеца, през които в резултат на липсата на контрол България окончателно затвори страницата на локдауните, дистанцията и в много случаи - на маските. Това пренебрежение към мерките не е непреодолима сила, както го представя Кунчев - то вирее само на родна почва. Ако наскоро сте пътували със самолет, сигурно сте попаднали на тази ситуация - пасажерите с български паспорт масово не носят маски за почуда на чужденците, но стават изрядни участници в битката срещу пандемията, щом стъпят на чужда земя.
У нас напоследък здравните инспекции отчитат хиляди проверки, но единични нарушения. В същото време няма влак, където хората с маски да не са малцинство. Няма заседание на парламента, където да не се набива на очи мнозинството на депутатите без маски. Няма разходка с джипка, в която бившият премиер Бойко Борисов да не гледа все така отвисоко на задълженията, които неговото правителство въведе за гражданите. Миналата седмица ресторантьорите обявиха пред министъра на икономиката Кирил Петков, че не спазват ограниченията и няма как да ги спазват, защото нямало да им излязат сметките. Това не предизвика негативна реакция на министъра, а напротив - "прави са хората", възкликна той, когато отгоре на всичко събеседниците му поискаха и компенсации.
Планове има, но отново не сме готови
В прословутия план за въвеждане на мерки е включена и подготовка на болничната система за посрещане на увеличен натиск от COVID пациенти. Днес обаче отново изглеждаме неподготвени за новата вълна. Личните лекари се сблъскват с нови проблеми при заплащането на фона на поискани нови, по-големи отговорности. Тепърва се спори какви прегледи да се полагат на болните с коронавирусна инфекция. Тепърва се договаря амбулаторна процедура, за която се говори от поне една година. Без това да е вина на служебното правителство, голяма част от необходимите извънредни разходи в предстоящите месеци изглеждат неосигурени - коз, който се използва в кампанията за приемане на актуализацията на бюджета.
Мнозинството на неваксинираните
Всичко казано дотук ни е до болка известно от предишните вълни. В петък към този опасен коктейл се добави нов елемент - нетърпимостта на неваксинираното мнозинство към ваксинираното малцинство. Без предварително разгласяване МЗ направи не много сполучлив опит за насърчителна мярка - бе позволено у нас да съществуват чисти от COVID обществени зони без ограничения. За целта и персоналът, и клиентелата трябва да имат зелен COVID сертификат, т.е. да са ваксинирани, доказано преболедували или да имат отрицателен PCR тест от последните 72 часа.
Малцина погледнаха на това като на истинско облекчение - културните институции почти единствени видяха в него глътка въздух. За много други облекчението стана повод да открият, че у нас и сега има действащи ограничения - абсурд, който говори достатъчно сам по себе си. Така правото повсеместно бе възприето като забрана и сервитьорки, магазинерки и пр. работещи в услугите тръгнаха да късат ризи, че ги подлагат на задължителна ваксинация. Впрочем задължителна ваксинация за отделни съсловия вече има на много места по света, но те явно са по-изостанали от нас в схващанията си за демокрацията и значимостта на всеки човешки живот.
Тази съпротива на неваксинираните срещна отклик у първата парламентарна сила - "Има такъв народ". В изявление в петък от партията побързаха да заклеймят всякакви опити за "дискриминация на неваксинирани" и "отнемане на основни техни права". Това е опасен сигнал, че личната безотговорност ще бъде развявана като знаме в нестабилния ни политически живот и в следващите месеци, в които точно обратното - личната отговорност, независимо дали тя е под формата на ваксинация, или на спазване на елементарни противоепидемични правила, трябва да е водеща.
Изгубени в комуникацията
Навсякъде с изключение на хобитите от Нова Зеландия отпорът срещу мерките и привилегиите за ваксинирани е жесток и се води на улицата и в съда с всички позволени и непозволени средства. Никъде обаче улицата не диктува правилата. У нас благодарение на дружните усилия на предишните и сегашните управляващи бе осуетен всякакъв опит да се оформи консолидирано ядро от лекари, епидемиолози, инфекционисти и вирусолози, които да водят страната през пандемията. Този вакуум често се заема от псевдоучени, които съобщават на аудиторията точно това, която тя си мечтае да чуе - че всичко ще мине по един или друг начин, независимо какви усилия полагаме. Опитът на другите държави достига до нас пречупен през тази псевдонаука, поради което вместо да намаляват, антиваксърските настроения се ожесточават.
Комуникацията с министерството, уви, не помага на тези процеси. От самото начало министър Стойчо Кацаров прави опити да се разграничи от предшественика си и да стои на подчертана дистанция от информационния поток, излизайки пред медиите само в краен случай. Грешно изтълкуваната в петък заповед би следвало да е обеца на ухото за следващите дни и седмици - тези мерки трябва да се разясняват предварително, а не постфактум, когато митовете и легендите вече са превзели социалните мрежи.
Комуникацията особено липсваше в големия ни провал - ваксинацията. Сега най-накрая информационната кампания за ваксините наистина извира от чешмата, магазини ще предлагат ваучери за ваксинирани и доброволци обикалят да убеждават хората в ползата от имунизацията. Тези усилия обаче са твърде недостатъчни и твърде закъснели - доскоро министърът смяташе стимулите за недостоен подход. Затова закономерният път на нашите ваксини си остава към Украйна, Бутан и други страни, които в крайна сметка изглеждат в по-благоприятна ситуация от нас - да имат повече желаещи, отколкото дози. Докато ние тук се готвим, както се казва в един оборотен фейсбук виц, да караме новата вълна с маските, които носим под брадата си още от първата.
