През 2019 г. Минно-геоложкият университет "Св. Иван Рилски" е с 800 хил. лв. дефицит и на ръба на фалита. Пет години по-късно висшето училище успява не само да изплува, но и да се отличи - с 4 млн. лв. приходи, с доста повече студенти, влизащи с по-висок бал, с повишени заплати на преподавателите, нови специалности и редица проекти. Как става това? Университетът започва оздравителна програма, за която първоначално получава 640 хил. лв. от държавата. После работата продължава самостоятелно - с реформи и дългосрочна стратегия, доказващи че и малките университети могат да успяват и да допринасят за развитието на икономиката. Кои са печелившите стъпки?
Оптимизиране на състава
Едно от първите неща, с които се заема ректорът на МГУ проф. Ивайло Копрев, е оптимизирането на състава. Той пенсионира 80 души, като в момента средната възраст на служителите и преподавателите е 49 г. "Аз самият съм на 49 г. и съм от най-възрастните. Преди имахме 1200 студенти, 320 преподаватели и 300 служители. В момента картината е: 1400 студенти, 158 преподаватели и под 80 служители", казва той. По думите му постигнатото съотношение преподавател към студенти е 1:10, което е оптималното за Европа в областта на инженерните специалности. А фундаментът, по думите му, е здрав - професорите са 18, доцентите - 67, главните асистенти - 49, асистентите - 28, докторантите - 45. Т.е. пирамидата е обърната нагоре и позволява кариерно израстване за желаещите. "На 52 г. няма да съм ректор и пак ще се върна сред преподавателите. Как ще работя с тях и ще ги гледам в очите, ако не съм честен. Всички спазваме правилата", казва проф. Копрев.
"Моят интерес е университетът да се развива и да върви напред. И без гаранциите на синдикатите давам допълнителни дни отпуск за преподавателите и служителите, също както увеличавам и възнагражденията", казва той. Според отчета на висшето училище за 2024 г. увеличението на заплатите на преподавателите и служителите в МГУ е 38.2% спрямо 2023 г., а добавките за доктор и доктор на науките са повишени с близо 50%.
Студентите - широк вход, труден изход
Като идващ от минната индустрия и света на бизнеса, ректорът припознава рекламната кампания като приоритетна задача на университета. Негови представители започват да посещават професионални и профилирани гимназии в страната, привличайки интереса на младежите още от ученическите години, популяризират се освен на сайта си и в социалните мрежи, в You tube и с други онлайн рекламни инструменти. Проф. Копрев признава, че доста се е ядосал на изявление от МОН, че студентите на МГУ са с много нисък социален статус и биват приемани с много ниски оценки. "През 2023 г. променихме модела, отидохме в най-добрите гимназии и сменихме профила на студентите. Ако през 2021 г. минималният бал за прием на студенти бе 14, сега той е 18,5", казва гордо той. "На 24 април отново ще имаме Ден на отворените врати, на който ще съберем 1700 деца от 4 до 12. клас. Дъщеря ми, която е на 13 г., идва от 4-годишна тук", допълва той.
По думите му всеки е добре дошъл в университета, в който засега приемат без изпит, само с оценка от матура - по който и да е предмет. В бъдеще се обмисля приемен изпит по математика за някои от най-желаните специалности. Цедката на изхода обаче е сериозна - завършват само 25% от студентите, които наистина покрият изискванията, но пък реализацията им е почти 100%. "Затегнахме условията и въведохме ограничение да не може да се запишеш за следващия семестър с повече от 2 невзети изпита. Имаше риск да загубим 30% от студентите си. Някои действително отпаднаха, но тези, които останаха, учат сериозно", казва проф. Копрев, който добавя, че пред него никога не е стояла дилемата труден или лесен университет да бъде.
Резултатите са показателни - през 2024 г. МГУ успява да запълни план-приема си на студенти на 113%. Вероятно затова и за 2025 г. той получава увеличен прием - държавата му отпуска около 20% повече места от м.г. Броят на бакалаврите и магистрите е увеличен от 400 на 471 души. "Искахме да приемем дори 550 души", не крие амбициите си професорът. Следващата задача, с която смята да се заеме, е увеличаване на броя на студентите, които не са от минната индустрия. В момента 60% от студентите му са работещи в минната индустрия, които надграждат знанията си. Целта му е тези проценти да станат 40 на сто за сметка на 60% студенти, започващи от нулата.
Учебни програми и интернационализация
Актуализирането на учебните програми също е ход, помагащ на МГУ да излезе дори на международната сцена. В първи курс всички студенти започват да учат еднакви дисциплини - математика, химия, физика, за да имат еднакъв старт. Във втори курс всички изучават общообразователни минни дисциплини, които ги отличават от инженерите например в ХТМУ, които са с друга насоченост. А специализацията идва чак в 3 и 4 курс. "Това много се хареса на университетите в Германия и Австрия, с които си партнираме в Алианса на минните университети. Затова уеднаквихме с тях програмите си, напаснахме ги по семестри и сега наши студенти ходят да учат там и съответно и нашите дипломи са признати в тези страни. Полезните изкопаеми и геомеханиката са еднакви навсякъде по света", разказва проф. Копрев.
Той си спомня, че когато му дошла идеята за въпросния Алианс, било точно времето, когато у нас на дневен ред бяха намеренията за окрупняване и сливане на университетите. "Изгубихме 2 г., за да разберем, че водата е мокра. Ако бяхме се обединили, какво щеше да стане с нас? Експертизата щеше да избяга. В цяла Европа университетите работят, за да възстановят идентичността и спецификата си. Не случайно казах, че МГУ е елемент от националната сигурност на страната. Полезните изкопаеми и ресурсите ще стават все по-важни в глобален план", казва ректорът.
В момента МГУ има 19 бакалавърски и доста повече магистърски програми - 42 на брой. Отликата им с бакалавърските програми по отношение на съдържанието е едва 30%, но пък в тях са фокусирани именно различните специфики на минната индустрия. "Бакалавърската степен е фундаментът. Оттам нататък за 6 месеца бизнесът може да се формира човека според нуждите", смята проф. Копрев. За да помогне на студентите възможно най-рано да осъзнаят какво искат да правят в живота си, университетът им предлагат стажантски програми още от първи курс - за 2 месеца да посетят фирма, за да се запознаят със спецификите й на работа и да си отговорят на въпроса: "Това за мен ли е?". По отношение на магистърските програми ректорът смята в бъдеще да разшири достъпа до тях - в тях да могат да кандидатстват не само завършили МГУ бакалаври, но и такива от други университети. Новост има и при бакалавърските програми - през 2024 г. бе разкрита нова специалност "взривна техника и технологии", която вероятно ще стане защитена.
Отваряне към бизнеса
Отварянето към бизнеса също се отчита като една от най-ползотворните стъпки в развитието на университета. "Бизнесът например поиска от нас задочната форма да не е от септември до януари, когато служителите им са най-заети, а от януари до май, и ние се съобразихме. Обратната връзка е много важна", споделя проф. Копрев. По думите му висшето училище следва да се настройва към потребностите на фирмите, а не обратно.
Това, с което може да се похвали МГУ, е именно особено силната връзка с настоятелите - 4 на брой, но управляващи 4-те най-големи фирми в минната индустрия. "Аз се чувствам техен подчинен в добрия смисъл на думата. Комуникирам с тях всяка наша стъпка и политика - в детайл, обсъждам с тях годишния ни отчет. Получавам голяма подкрепа, но и контрол от тях", казва ректорът. По думите му настоятелите дават голяма част от проектите, по които работи университетът, но с които преподавателите изработват заслужено заплатите си. "Работим като равностойни партньори", казва проф. Копрев. 50% от проектите минават през компания - търговско дружество, създаден от МГУ още през 1991 г. - "МГУ инженеринг".
Друга иновация, която той е въвел, са и бонусите за преподаватели, които "донесат" проект за висшето училище. "Голяма част от преподавателите ни са от бизнеса. Те си мат своя работа и свои проекти. Реших да давам 88% от всеки проект на този, който го е докарал при нас, а 12% да остават за МГУ заради използването на базата. И какво се случи? Рязко се увеличиха приходите в университета, защото всеки казва: "Защо да работя отделно, като мога и тук", обяснява проф. Копрев за модела на допълнително финансиране, който според него е помогнал и за връщане на самоуважението на преподавателите му, които вече получават на час за проект, колкото и австрийските си колеги.
"Високата наука е важна, но тя е например за СУ. Ние сме ползватели, правим практико-приложна наука. Добавената ни стойност е в качеството на човешките материал. Не бива да се делим на научно-изследователски и приложни. Ние даваме практико-приложно решение на проблемите", казва ректорът, добавяйки, че за наука получава от държавата едва 147 хил. лв., а от научна дейност успява да реализира около 5 млн. лв. собствени приходи (при общ бюджет от 12 млн. лв.).
Една общност
"Висшето образование не е задължително, но добрите човешки взаимоотношения са. Всички ние сме част от една общност. Всеки може да се обади на колегата си в другия край на България и да помоли за експертиза", казва проф. Копрев, който се гордее с личните контакти със студентите си и отношението на преподавателите, откликващи на всяка молба за консултация. "За 70-годишнината на университета направихме храм. За 6 месеца събрахме средства за него. Идеята е, че МГУ е духовно средище за студентите и преподавателите", казва ректорът, чийто планове се простират и отвъд традиционните задачи на един университет. Понастоящем МГУ работи и в сферата на устойчивото развитие - ежегодно подготвя доклад по темата, включват данни за намаление на въглеродните емисии, за увеличаване на добрите практики и др.
