Първата доставка с ваксини на "Пфайзер/Бионтех" вече е в България. От края на миналата седмица имаме и национален план за ваксиниране срещу COVID-19. Приоритетните групи са определени, ясни са фазите на мащабната операция, фризерите за съхранение са доставени и даже не са наопаки. Подобни планове изготвиха всички държави-членки на ЕС, като Брюксел координира и подпомага методически процеса. Във Великобритания вече започна и първата масова имунизация на населението извън клинично изпитване. Какво предвижда българският план за ваксиниране срещу COVID-19 и кои са неясните моменти в него?
Правителството обяви 5 фази на ваксиниране:
Фаза 1: 243 600 лекари, специалисти по здравни грижи, фармацевти, зъболекари, помощен медицински персонал;
Фаза 2: 112 080 потребители и персонал в социални институции, учители, 80 служители на ферми за норки;
Фаза 3: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности - енергийна инфраструктура, ВиК инфраструктура, полиция;
Фаза 4: Възрастни хора над 65 години - 1,5 млн. души, и 300 000 души с хронични заболявания на възраст 45-65 г.;
Фаза 5: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот.
До момента са доставени само 125 000 дози от ваксината на "Пфайзер/Бионтех", която е достатъчна за ваксинирането на 62 000 души (поставят се две дози от ваксината през 21 дни). Очаква се Европейската агенция по лекарствата да даде разрешение за употреба, за да започне имунизацията на населението.
1. Защо възрастните останаха назад?
Определянето на приоритетните групи предизвика сериозни критики заради задните позиции, на които са поставени възрастните хора. Редица държави поставят възрастните хора, особено тези в домове, на първо място. Като първи приоритет Великобритания например посочи настанените и работещите в социални заведения, следвани от възрастните над 80 години, тези над 75 и т.н., а първите ваксинирани бяха жена на почти 91 г. и мъж на 81 г. Домовете за възрастни са първи приоритет и в Испания, следвани от медицинския персонал на първа линия и едва след това идва останалият здравен персонал. Чехия поставя сред най-приоритетните хронично болните и хората над 65 години, здравните работници и служителите в социални заведения.
У нас възрастните са оставени на по-задни позиции, вероятно за да се изчака момент, когато ще има повече ваксини, тоест няма да се налага да се приоритизира в рамките на тази голяма група от 1,8 млн. души (заедно с хроничните) и логистиката вече ще е изпробвана при други по-малки групи. Властите се опитаха да избягат от неудобните въпроси, като разясниха, че фазите ще са от решаващо значение в началото, когато няма да има достатъчно ваксини. В момента, в който имаме достатъчно ваксини, ще се работи паралелно с различни групи. Отсега е ясно, че при 243 600 души в първа група - здравен персонал, възможното покритие на първо време е едва 25%, а голяма част от лекарите заявяват желание да се ваксинират.
2. Кога започва ваксинирането?
Първите ваксини на "Пфайзер/Бионтех" ще започнат да се поставят на здравния персонал в първите 10 дни на януари. За момента няма повече яснота кога ще има втора пратка от "Пфайзер" и кога ще получим от другите разработки, нито в какви количества ще са те. За ваксината на Moderna например се знае, че очаква да получи одобрение от Европейската агенция за лекарствата до 12 януари.
3. Къде ще се правят имунизациите?
Държавата ще разчита на вече съществуващите структури за осигуряване на ваксината вместо да се опитва да изгражда допълнителен капацитет, както правят в други държави. Засега е известно, че първите пунктове ще са в 6 РЗИ-та и някои големи болници като "Пирогов" и ВМА, като се очаква впоследствие доставки да има за всички 28 РЗИ в страната. Неслучайно ваксинирането започва със здравната система, където може да се организира най-лесно при сложните условия на съхранение.
Следващата приоритетна група - социални домове и учители, също имат сравнително добра готовност. В по-големите населени места детските заведения и училищата имат самостоятелни здравни кабинети, в по-малките населени места има инфраструктура за обслужването им от системата на първичната медицинска помощ. В тези здравни кабинети също има налична хладилна техника. Ако е необходимо, такава ще се осигури допълнително, обявиха от МЗ.
Най-голямото предизвикателство обаче ще е ваксинирането на възрастните хора над 65 г. - 1,5 млн. души и 300 000 души на възраст над 45 години с хронични заболявания. Това прави 1,8 млн. души, които трябва да бъдат ваксинирани от личните лекари.
Предизвикателство ще бъде и ваксинирането на целевата група от фаза 5. Здравните власти не посочиха еднозначно кой попада в тази група, но в нея вероятно са включени малцинствата. Може да се очаква, че при тях за ваксинирането ще се използват и мобилни групи.
4. Кой няма да се ваксинира?
Ваксинирането ще е доброволно и безплатно. Въпросите около самите характеристики на ваксините са много, тъй като у нас все още липсва официална информация за тях.
Според предоставената информация на медицинските специалисти във Великобритания ваксината на "Пфайзер" не следва да се поставя на деца под 16 години заради липсата на достатъчно данни за безопасността и ефективността й за тази възрастова група. Няма достатъчно данни и за прилагането на ваксината при бременни, така че тя не се препоръчва и за тях. При жени във фертилна възраст бременността следва да се изключи, препоръчва се период на изчакване от минимум 2 месеца след поставяне на ваксината за забременяване. Поставянето на ваксината следва да се отложи при фибрилни пациенти. Пациенти на имуносупресорна терапия може да се повлияят в ограничена степен от ваксината.
5. Трябва ли да се ваксинират прекарали COVID-19?
Ваксината няма да навреди на хора, които вече са преболедували, и ще подсили защитата им, твърдят специалистите. В момента няма достатъчно солидни данни колко дълго продължава естественият имунитет - предполага се, че организмът е защитен за период от около 6 месеца. Експертите изтъкват възможността хора, които са изкарали вируса, да си направят тест за антитела, за да видят доколко са защитени по естествен път.
6. Ами ако сме в инкубационен период на заразяване?
Ваксинирането ще става след консултация за здравния статус на желаещия. Няма да се правят тестове за установяване на наличие или липса на вирус. Медицинските специалисти са категорични, че ваксината няма да навреди на пациент в инкубационен период, като само психологически ще повлияе на оценката му как се е заразил.
7. Защо се иска информирано съгласие?
Поставянето на ваксина ще става срещу подписване на декларация за информирано съгласие. Макар че това е стандартна процедура при други медицински дейности, включително и някои видове имунизации, в случая тази клауза създава доста поводи за тревога около безопасността на ваксините заради тяхното експресно одобряване. В глобален план производителите също се стремят да се застраховат срещу евентуални съдебни искове. Договорите на ЕК за доставката на ваксини не са оповестени, но станаха известни клаузи, с които националните правителства се ангажират да покрият евентуални вреди от определен праг нагоре.
